Ученикът на един мъдрец запитал учителя си колко вида приятели познава:
– Другарите биват четири вида – отвърнал духовният наставник, без да се замисля.
– Но как така четири? – учудил се младежът. Аз мислех, че всички приятели са еднакви.
– Грешиш, синко – продължил мъдрецът. Има такива приятели, които са като храната, която ядем – не можем без тях и ги търсим всеки ден.
Има и други приятели, които мога да сравня с лекарството, защото тях ги търсим, само когато могат да ни помогнат. Третият вид са другарите, които са като болестите – те търсят нас, за да ни използват.
Има обаче и приятели, които са като въздуха! Много често ние ги забравяме, защото не ги виждаме, но въпреки всичко те не спират да ни оказват подкрепа.
