Мога Сам

Няма трагедия за мен

*Photograph by Cass Bird; Styled by Samira Nasr.

Разклатена от диагнозата МС, актрисата Селма Блеър намери своя нов глас и ново вдъхновение за стила си

Часът е точно 10 вечерта, 16-и август, 46-годишната актриса Салма Блеър лежи на леглото, за да направи магнитен резонанс. Прекарала е последните пет години в постоянното усещане, че живее живот на батерии, които бавно губят силата си. Уморява се често, има болки във гърба, няколко силни проявени вертиго атаки, затруднения в ходенето и кратка и внезапна загуба на чувствителността на единия крак. Депресията и безпокойството са постоянните й спътници, а умората в един момент се превръща в единствената й реалност- За да се почини на този ритъм, настоява пред агента си да й предлага роли за филми, които се снимат в Лос Анджелис. Има необходимост от работа, защото като самотна майка е поела изцяло грижите над малкия си син, а изплаща и ипотека. Това е единствената причина да изпълзи от леглото си за поеме два ангажимента – филма After, който се снима в Атланта и сериала на „Нетфликс“ – Another Life, който се снима във Ванкувър.

До този момент, след многобройните й срещи с доктори, предположенията са – преумора, склонност към драматизиране или хормонален дисбаланс.  Във въпросната августовска вечер сама предприема инициатива да си направи ядрено-магнитен резонанс и докато тече сканирането, моли техническия асистент да й пусне любимата й песен на Пинк – Just Give Me a Reason. В края на 20-тото завъртане на песента, неврологът й казва резултата – Блеър страда от множествена склероза, автоимунно заболяване, което атакува централната нервна система и способността й да си комуникира с останалата част от тялото. 

Хей, хей, мама

Първото нещо, което нахлува в съзнанието й в този момент, е мисълта, че няма ALS, но пък има диагноза, която обяснява всички проблеми, с които се сблъсква тялото и духа през последните месеци. Нахлуват и много въпроси – ще съумее ли да контролира тялото си така, както преди и какъв ще е животът й занапред? Следва 10-минутен продължителен плач. После трябва да събере парчетата от себе си в едно и да се върне обратно в бизнеса. Изпълинтелният продуцент на сериала Another Life – Норън Халпърн си спомня, че агентът на Блеър се обадил от нейно име, за да изрази съмненията си, че тя едва ли ще се справи с ролята и ангажимента, предвид окончателната диагноза, която обяснява многобройните й оплаквания.  От „Нетфликс“ не променят ангажимента и продължават договора й, затова Селма лети до Ванкувър често, за да довърши снимките си. След като споделя диагнозата си с екипа, с когото работи, актрисата събира смелост да го направи и публично. Избира това да е единственият канал, на който вярва – Инстаграм профила си. Последва вълна от виртуална подкрепа, прегръдки и надежда. Пише й актрисата Ейми Шумър, чийто баща страда от множествена склероза, за да й даде кураж и да предложи помощта си. Тя е само една от многото, които предлагат на Селма помощ.  „Дори майката на Ким Кардашиян – Крис Дженър ми изпрати цветя – толкова скъпи, че можех да платя ипотеката си с тях!“, смее се през сълзи Селма.

С лице напред 

Седим в един от ъглите на тъмен ресторант в Сохо. Селма е все така красива, само потрепването на тялото й издава състоянието й. Не реагира добре на глукокортироидната терапия, има трудност да контролира трептенията на тялото си, движи се с бастун и говори с трептения в гласа. „Напомням на Катрин Хебпърн в „Край златното езеро“. Признава, че понеже няма сила да реши косите си е избрала една лесна за поддържане прическа. Изглежда и звучи и различно и допълва, че седемгодишният й син Артур не се откъсва от нея. „Той търси постоянно близък физически контакт, сякаш иска да се увери, че в това тяло съм все още аз. Преди полагах неимоверни усилия да изглеждам във форма, но сега не го правя. Мога да се срина пред него!“, казва Селма. 

В някои дни се чувства добре, в други – не. Но една от близките й приятелки и колежка от снимките на филма „Жестоки игри“ Сара Мишел Гелар казва, че „Селма е запазила спокойствието си, защото вече знае, че не може да оправи целия свят. Много е хубаво усещането да я видя поу-уседнала, по-спокойна и някак по наясно с живота си!“

Денят след интервюто, Блеър започва месечна интервенозна терапия с доктор Сауд Сади, който е шеф на Tisch MS Research Center, в Ню Йорк. „Вярвам, че след година тя ще бъде различен човек. Имам пациенти с MC, които са хирурзи, актьори, пилоти, спортни фигури и успешни адвокати  – те, например, не искат хората да знаят за тяхната болест, защото вярват, че това може да се отрази на кариерата и бъдещето им. Изборът на Селма да проговори и да провокира общественото внимание в тази посока е провокирано най-вече от желанието й да предизвика хората с възможности да подкрепят проучванията в посока – набирането на средства за намирането на лек!“

Самата Селма казва, че има няколко мотивации да излезе на светло и да проговори открито за болестта.  Първо, тя би искала да се увери, че другите не биха направили същата грешка с медицинската терапия. „С предишния ми доктор, слагах доброто си лице, защото той беше мъж. Майтапихме се през цялото време, създавах впечатление, че всичко ми е наред. Исках той да повярва, че е така, макар вътрешно да си казвах : „Едва издържам, толкова съм уморена!“

В миналото имах някои много срамни за мен моменти – когато съм биля пияна или пък не съм действала като голям човек, а когато станах майка исках да бъда най-добрият човек на света. Исках да изглеждам силна, дори когато казвам, че имам проблем. Натоварих раменете си с тежкия товар на поведението да не бъда честна със самата себе си!“

Блеър е изненадана от добрината и подкрепата, която получава от напълно непознати. „Вижте, аз съм никой в Холивуд, но когато чета коментари в Инстаграм от хора, които или са болни от МС или от някаква друга болест, си казвам – много е важно да се говори за това.  Има нужда да се говори за това от хората, които имат някакво влияние в социалните мрежи.  Интересувам се от моите последователи, но също така знам, че има и голям процент от нарцистични особи в Инстаграм.  Но за мен цялото приключение се превърна във възможност да открия човешката страна на общуването!“

Приятелите в Холивуд 

„Не съм от хората, които имат в телефона си контактите на важните особи в Холивуд, но пък имам в сърцето си приятелството с важни за мен хора, каквото бе покойната Кари Фишър. Видяхме се за първи път преди 15 години, на един купон, тя се приближи до мен и каза „Искам да съм твоя приятелка. Имам рожден ден довечера, ела на купон!“ Блеър се появила на партито и се сприятелили до такава степен, че когато през 2004-а тя застава пред олтара със сина на Франк Запа – Ахмет, Кари направила парти в чест на двамата в дома си. Бракът не оцелял дълго, приключил след две години, но приятелството с Кари останало до смъртта й. „Моля се за нея и си казвам – Моля те, дай ми от твоята сила.“ и мисля, че тя ми даде!“

Друга актриса, с която Блеър усеща силна близост е Паркър Поузи. „Мисля че двамата със Селма много си приличаме. Имаме лице на почиваща си кучка, но в лицето на Селма има много нежност, много гламур и топлина“, пише тя в имейл.

„Когато вторият ми съпруг, модният дизайнер Джейсън Блийк, взе сина ми, ревях от болка. Заради загубата и заради физическата болка. Почнах да прекалявам с алкохола и успокоителните. Не бях от хората, които носят на алкохол. Освен това в един момент обърках едно от успокоителните си лекарства, и на борда на самолета на един работен полет, стана нещо много неприятно. Загубих контрол, започнах да крещя и да чупя неща. От медиите надушиха и изкараха всичко на показ. Това беше голям шамар и урок за мен. По-късно събрах кураж да назова един от сексуалните насилници в Холивуд, които си позволи да посегне и на мен. По-късно той отрече, но свободата от срама да мълча беше голяма и си струваше усилията.  През 2017-а я обявяват за един от победителите в  церемонията човек на годината, на списание Time, Спомням си, че тогава докторът ми каза: „Вече никога няма да бъдеш същата!“, а аз отговорих : „Господи, благодаря!“

В хода на разговора за това интервю, Блеър изказа нещо като оплакване само веднъж и то беше свързано с липсата на стилни дрехи за хората, които страдат от тази болест.  „Компенсирам с бастуна, който е моят нов приятел. Общувам с много  хора в Инстаграм, които казват, че се срамуват от бастуна си, аз пък смятам, че това е най-готиният моден аксесоар.“

„Не знам дали съм вярвала в себе си преди диагнозата или дали съм имала амбиция в една или друга посока, но странно, сега имам. И не знам дали не е твърде късно!“

_

Статията е препубликувана от тук.

 

*Специални благодарности на Краси Генова.

mogasam

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *