Аз съм колекционер на притчи и истории. Всякакви. Идващи от близо и далече. Не робувам на догми и религии. Свободна съм да чета и слушам мъдрите хора, независимо какви са, от къде идват, каква религия или философия изповядват. Чета, говоря със смислени хора, гледам филми, картини, фотографии. Намирам си вдъховение и мъдрост навсякъде. Днес например съм вдъхновена от джедайската мъдрост. Щом нещото ме докосне, то става мое. Така изграждам правилата си сама. Правила, които ме правят щастлива и които не вредят на никой. Това е моят принцип.
Изминалите дни – нещата, които се случиха, хората, с които се срещнах, думите, които чух, сълзите, които видях в множеството широко отворени очи ми дадоха лична равносметка, която е – да, това е моят път и той е верен! И правя крачки напред. И няма да спра, защото вярвам, че ако не си помогнем сами и Господ няма да ни помогне…
Много хора се уповават на Господ, който и да е Той, на молитвите, на ритуалите. Аз се уповавам на себе си. Аз вярвам, че Силата, която ни движи, независимо как я наричаме, идва при нас когато положим усилия. И когато тя, Силата, усети нашата енергия, нашата вяра, нашето доверие, нашето желание за промяна и движение, започва да ни изпраща хора, знаци, събития, които могат за секунди да преобърнат всичко. Когато изпадаме в трудни ситуации имаме два пътя – или да загубим смисъла, вярата и да си повтаряме, че сме забравени от всички, даже и от Господ, или да се съберем, да се отделим максимално от ситуацията, която в тези случаи е като лабиринт, да се опитаме да я погледнем отгоре и да видим изхода. Но не да стоим в лабиринта дълго. И не, да се страхуваме и да мразим тези моменти. Те са най-важните в живота ни и трябва наистина да сме благодарни, че ни се случват.
Аз вярвам, че всяко нещо, което ни се случва е за добро. Вярвам, че има Сила, която никога не ни изоставя. Тя се грижи за нас и ни насочва точно към това, което ни е нужно в момента. Но само, ако се движим. Ако не се оставим на болката, безсилието, самосъжалението, вината, чувството за безнадежност. Минала съм през всичко това и когато съединя точките, виждам, че събитията, хората, изборите, които съм правила, уроците, които съм получавала са ме направили това, което съм в момента. И Силата съществува. Тя е нещо много голямо и силно. И не е в храмовете, църквите, олтарите. Тя е вътре в нас. Тя е в мен. Във вас. И това е енергията и съзнанието, от които сме създадени.
Ето и една от любимите ми притчи, в която Силата е главен герой:
Един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог. По небето се разигравали различни сцени от живота му и за всяка сцена по пясъка на брега се виждали две редици стъпки – неговите и на Бог. Човекът гледал как през всички моменти от живота му, Бог е вървял неизменно до него. Но когато и последната сцена проблеснала на небето, той забелязъл, че на някои места се вижда само една редица стъпки. Озадачен, мъжът осъзнал, че това са най-тежките моменти, когато му е било изключително трудно, когато е бил отчаян и дълбоко е страдал.
– Господи – възкликнал човекът – Защо си ме изоставял точно в най-трудните моменти, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
Бог отговорил:
– Чедо, никога не съм те изоставял. Там, където виждаш само едни следи, са моментите на изпитанията и страданията ти. Тези следи са моите – това са моментите, в които те носех на ръце.
Огледайте живота си. Вдигнете се нависоко, сменете гледната точка и погледнете. Вижте стъпките в пясъка. Ще се убедите, че нищо не ви се е случвало случайно. Че Силата ви е изпращала знаци, но вие не сте ги отразили. Не сте ги видели, не сте ги разбрали. Тялото, като храм на Силата ви е давало знаци. Хората, като пратеници на Силата са идвали при вас в моменти, които вие не сте осъзнали. А самотата, която най-често плаши и депресира е всъщност момента, в който Силата ви носи на ръце. Това е момента, в който Силата дава знак, че е време да се обърнете навътре в себе си, за да я откриете и да поемете отговорност. Сами. Без обвинения, без вина, без самосъжаление. Простете си и погледнете навътре. Погледнете се в огледалото. И се харесайте. Такива каквито сте.
Силата, която открих вътре в мен ме промени. Вече не страхувам, не се обвинявам, не се недооценявам. Знам какво мога и го правя. Търся мотивация всеки ден. И я намирам. Във всичко. И най-вече в малките неща. Поглеждам се в огледалото и се харесвам. Поглеждам нещата, които имам и съм благодарна.
Не сте сами, хора!
Ще помагам на всеки, който иска да намери Силата в себе си, дотогава докато започне сам да си помага. И след това той ще предаде нататък. Това е моята мотивация днес. За да направя мястото, в което живея по-добро за мен.
Еми това е… Прекрасен и вълшебен ден!
И нека Силата бъде с теб!
джедай Биляна
Няма емоция – има мир. Няма невeжество – има знание. Няма страст – има спокойствие. Няма хаос – има хармония. Няма смърт – има я Силата. Джедайският кодекс
