“Трите въпроса” на Хорхе Букай, написано от jenite.net
Кой съм? Накъде отивам? С кого?
Преди няколко дена имах възможността да прочета поредната вдъхновяваща за мене книга на Хорхе Букай. И да се помъча да си отговоря на тези три въпроса. Няма да е лесно. Но пък искам да стигна до моите отговори. Искам да разбера и да узная за себе си коя съм и накъде отивам, защото:
Не мога да поема по пътя на щастието, докато не се уверя, че собствените ми нозе оставят следата подире ми, че моето сърце определя посоката, че рискът от решенията ми е само мой, че зная кой съм и кой не съм.
Нямаше начин, четейки всички редове, да не бъдат просмукани посланията им в съзнанието ми. Толкова важни и помагащи ми. Вдъхновяващи ме да живея живота си по моя си начин и да търся щастието си, следвайки сърцето си. Защото това за мене е правилния начин. Ентусиазмът така ме е обзел, че искам да го споделя с всички, които все още не са прочели тази книга. Всъщност искам повече хора да чуят думите на този гениален човек и да проумеят тези толкова прости, но и в същото време толкова съществени въпроси. И да намерят своите отговори. Защото щастието в нашия свят започва от щастието на всеки един от нас.
Докато четях си записах доста от нещата, които ме впечатлиха. И сега ще ги споделя с теб (получи се съвсем сбито, а книгата си заслужава да бъде прочетена цялата):
Аз съм главният герой на живота си.
Внимание: главен герой, а не единствен. Ако бях единствен, филмът ми щеше да е прекалено скучен.
Аз съм главният герой, режисьорът, човекът, от когото в крайна сметка зависи всичко, свързано с мен, но все още не съм самодостатъчен и затова не мога да си изградя независим живот.
Аз съм диригентът на този оркестър, макар да не мога да свиря на всички инструменти. Но неумението ми съвсем не означава, че трябва да се откажа от диригентската палка.
Възможно е понякога да потърся нечия помощ. Възможно е да търся помощ винаги, когато ми се наложи да отворя определени врати; но докато аз съм този, който държи ключа, без значение дали вратата е затворена или отворена, никога няма да съм затворник.
Неминуемото последствие от това да зная кой съм и да не завися от никого е, че поемам отговорността и грижата за себе си и завинаги съм господар на своя живот.
Вярвам, че самозависимостта е синоним на психическо здраве и може да бъде определена по следния начин: Знам, че за някои неща не съм си достатъчен, защото виждам какво ми липсва и от какво се нуждая, но човекът, който е отговорен за тези липси и потребности, винаги съм аз. Самозависимостта означава да разбера, че не съм нито самодостатъчен, нито всемогъщ, че осъзнавам своята уязвимост и че невинаги постигам онова, което искам; но винаги отговарям за себе си.
С цялото си сърце залагам на нас.
Но ако ме принудиш да избирам между теб и мен, ще избера… себе си.
Ако искаме да не страдаме „твърде много”, решението не е да обичаме „колкото се може по-малко”, а да се научим да не се вкопчваме в онова, което вече го няма, след като моментът на раздялата или загубата вече е настъпил.
Решението е да се радваме на момента и да даваме всичко от себе си, за да бъде преживяването ни още по-прекрасно; да се отдадем напълно на всеки миг от живота си.
Както казах няколко пъти, да бъда този, който съм, означава да събера смелост и да извървя с болка, но без страх пътя, окъпан в сълзите на скръбта, защото човек губи не само хора;
има ситуации, които се променят,
има отношения, които се трансформират,
има етапи от собствения ни живот, които остават зад гърба ни,
има моменти, които приключват,
и всички те представляват загуба, която трябва да изживеем.
Ако съм способен да приема тези неща като част от живота, ще установя, че моята основна отговорност е да се науча да се обогатявам от загубите.
За да направиш пътя си по-лек, намери начин и си позволи да чувстваш и изразяваш болката, тъгата, гнева, страха от бъдещето. Да извървиш пътя от край до край е условието да се срещнеш със самия себе си.
Щастието – каквото и да е нашето определение за него – е свързано с безусловната отдаденост на собствения ни живот, на това, което сме, и на смисъла, който придаваме на съществуването си.
Животът се измерва и претегля според радостта, която сме съумели да изпитаме по пътя си, а не според онова, което сме събрали, докато вървим.
Всичко, което имам, което съм, което съм постигнал, е само суета; служи единствено да зарадва мама, че съм се превърнал в някой, че съм надминал другите, и удовлетворява онези, които са искали да бъда такъв или онакъв.
Ако единствено се стремим към резултата, няма да постигнем почти нищо… ще получим (може би) само резултати, много от които ще се озоват право във витрината на суетата ни, но няма да бележат пътя ни.
Не позволявай самоосъществяването ти да зависи от чуждите успехи и не допускай собствената ти посока да се определя от избора на другите, колкото и привлекателен и славен да изглежда той.
Любовта е едно от нещата, които не зависят от нашите действия или решения, а просто от магията, която се случва.
Най-силната проява на любов НЕ е да умрем за някого, а да живеем, за да бъдем щастливи заедно.
С всяка стъпка започвай живота си отново. А не повторно.
Тук си, за да дариш уханието си на света, в който си се родил.
Просто се вгледай в себе си.
Разбери кой си и не го забравяй.
Няма възможност да бъдеш друг човек.
Можеш да се радваш на това и да цъфтиш, оросяван от собствената си обич, или можеш да повехнеш, самоосъждайки се да бъдеш нещо друго.
Ти решаваш.
