Няколко книги са до мен винаги. И една от тях е книгата на Беър Грилс “Наръчник за оцеляване в живота”. Съставена е от 75 урока на Беър, които са компилация от неговите преживявания в живота, от трудностите, с които се е сблъсквал, от пределните му преживявания в десетките успешни епизоди на „Оцеляване на предела” и множеството опасности, които е преодолял. В тази книга авантюристът за първи път споделя житейските уроци, които е научил по възможно най-трудния начин, оцелявайки сред най-суровите места на земята. Да сграбчваш възможността при всеки удобен случай, да се изправяш пред опасността лице в лице и да се доверяваш на инстинктите си… И отварям тази книга всяка сутрин. Произволно. И някак подчинявам деня си на това, което прочитам. И днес отворих книгата и попаднах на това, което ще прочетете след малко. Ще добавя само, че в първата стъпка има много сила и храброст. Първата стъпка е тази, която забива първата стреличка в сърцето на страха, който ни владее. Първата стъпка е най-трудна. Но направиш ли я, всичко започва да се случва някак лесно и закономерно…
Ето урок номер три. Това е моята неделна приказка за вас, днес:
3. ПРОСТО ЗАПОЧНИ…
Всички велики приключения започват с една първа стъпка.
Когато стоите в подножието на планината, трудно ще видите ясно пътя до горе. Твърде високо е, а пътеката лъкатуши и се крие зад препятствия. Единственият начин да се изкачите до върха е да тръгнете, а след това остава само да местите единия крак пред другия, стъпка по стъпка.
Много харесвам следния цитат от Мартин Лутър Кинг:
„Направи първата крачка на вяра. Няма нужда да виждаш целия път. Просто направи първата крачка”.
Това е добър съвет.
Когато потегляте на дълго и трудно пътешествие към мечтата си, няма да можете да предвидите всяко обстоятелство по пътя и да предусетите всеки малшанс. Но ще установите, че с всяка крачка добивате опит, собствена представа, умения и увереност. Това са елементите, които в крайна сметка ще ви помогнат да постигнете целта си.
Не забравяйте обаче,
че ще добиете изброените опит,
гледна точка, умения
и увереност едва когато
започнете да действате.
Разбирате ли как стават нещата?
Понякога пътешествието пред нас може да изглежда толкова обезсърчаващо и невероятно, че да не можем да съберем смелост за първата крачка. А добри извинения винаги се намират в изобилие: не му е сега времето; обстоятелствата са твърде неблагоприятни за мен; никой не е правил нещо подобно преди.
Обзалагам се, че Нийл Армстронг, който първи стъпи на Луната, сър Едмънд Хилари, който пръв изкачи Еверест, или пък Томас Едисон, пробвал хиляди и хиляди пъти да накара електрическата крушка да светне, са имали достатъчно основателни извинения, които са можели да използват.
И ви уверявам, че и те често са се чувствали не на място по пътя, който са избрали.
Знаете ли кое е тъжното?
Че повечето хора така и не откриват на какво са способни, тъй като планината им се струва твърде страховита, гледана от подножието. Много по-лесно е да гледаш надолу, отколкото нагоре.
Има едно много остроумно стихче, за което често се сещам, когато хората ми обясняват „причините” си да не прегърнат голямата си мечта.
Ела до ръба. – Може да паднем.
Ела до ръба. – Много е високо!
Ела до ръба!
И дойдоха. Прекрачихме. И полетяхме.
Подозирам, че ако направите само първата крачка след ръба, вие също бихте открили, че можете да летите.
Ако съумеете да направите само тази първа крачка към мечтата си – да направите този скок с вярата, че ще се справите, тогава за вас ще се разкрият неподозирани възможности.
Това е магията на началото. Нещата започват да се случват.
После всичко е в постоянството – бъдете бодри, не се отказвайте, доверете се на правилните хора, слушайте вътрешния си глас, правете това, което другите не могат или не биха направили, и никога не изпускайте целта си от поглед.
Но има още от хубавото…
