Статията е на английски, но ако я копирате и я преведете в Google Translate ще получите сносен превод и ще прочетете интересни неща.
Статията е на английски, но ако я копирате и я преведете в Google Translate ще получите сносен превод и ще прочетете интересни неща.
2 Comments
Не че се съмнявам в подхода – звучи адски логично и близко до настоящите ми схващания за причината за МС, но за съжаление не всеки успява да намери път към здравето по описания начин. Ето един коментар на пациентка с МС:
Irina May 15, 2014 at 10:31 pm
I wish it was THAT simple. Clean up your diet, find the allergies, do anti-inflammatory diet.
I do it all plus all the supplements recommended for my condition (Multiple Sclerosis). Plus the anti-inflammatory and adaptogenic herbs. Plus lots of water and air.
I do not “do” gluten in any shape or form, so Celiac is out
I did the chelation therapy for heavy metals (which almost killed me)
I don’t “do” sweets.
Exercise? Are you kidding me? Taking shower is a huge exercise for me. My legs barely move – I am one step away from the Wheelchair.
I know I have Lyme and antibiotics just do not cut it, they just kill my gut flora.
I do supplement with probiotics.
I am glad the guy in your story just got better, but it seems like he had other problems. I was healthy, ate healthy, exercised all of my life.
The only thing I could say – if I did not do it I would have been worse?
So, no, it’s not “9 steps and you in the clear”. Sorry.
Винаги ще има такива коментари и случаи. Не стига само да тръгнеш по пътя и да следваш табелите, които някой вече е поставил. Не е само въпрос на следване на някакви стъпки, а въпрос на осъзнаване – къде съм, къде искам да стигна, кой срещам по пътя, какво ми пречи, какво ми тежи и какво ми помага.
Не може да тръгнеш на дълъг път с тежката раница от миналото. Трябва да разтовариш. Да можеш да носиш, толкова, колкото са ти възможностите. И колкото по-слаб се чувстваш, си мисля, толкова повече имаш за разтоварване.
Всичко е индивидуално.
Осъзнаването е разковничето.
Как дишам, как се събуждам, как се усмихвам и защо се усмихвам, какво ме кара да плача и да съм тъжен…
Вчера прочетох една история:
Ученикът попитал учителя си:
– Каква е разликата между нас двамата? И ти като мен и ядеш, и спиш…
Учителят отговорил:
Разликата е, че когато аз ям – ям, а когато спя – спя…
ПРЕКРАСЕН И ВЪЛШЕБЕН ДЕН!