Здравейте,
Пиша това писмо, за да напиша една добра история и по този начин да вдъхна кураж на всички нуждаещи се!
Казвам се Таня Маринова на 29 години от Пловдив. Аз може би не съм типичен и случай на МС и дори не съм сигурна, че имам тази диагноза. Преди повече от пет години (почти шест всъщност вече) след намаление на зрението на едното око и схващане на ръката при навеждане на глава бях пратена на невролог, кайто назначи ЯМР. Въпрки че откритата плака беше само една се подложих на пункция, която също не беше убедителна на 100% (като цяло този за тези 6 годиин този единствен по-сериозен пристъп лично по мое мнение беше продиктуван от целия посттравматичен стрес от научаването за мое генетично заболяване още от раждане, което ми беше пречинил в последствие и най – страшната диагноза на този свят – злокачествен тумор, когато бях на 16 години и всички ужаси, които преживях, свързани с нея, но това е лична трагедия и дълга история, от която смятам научих урока си и слава на Бога е зад гърба ми (не ми се навлиза в подробности за щедрото участие на некомпетентни лекари и тяхното забавяне и невъзможността да хванат проблема навреме и съответно да предотвратят всичко товаа, което ми се случи). Съжалявам, че навлизам в подробности и отнемам от времето Ви, но просто целта ми е за пореден път да докажа и на Вас и на всички хора в организацията до каква огромна степен е свързана МС и психиката – първата година и половина и аз се чувствах доста отпаднало и имах чество ужасни парализиращи болки в кръста, които ме държаха по цяла нощ и мисля, че именно тези кризи бяха продиктувани от спирането на активния спорт (НЕ МОГА ДА ВИНЯ И СЕБЕ СИ – както бяхте написали когато чуеш такава страш диагноза няма как шокът и страхът да не започват да командват действията и постъпките ни). След разрешаване на проблем, който тормозеше психиката ми, аз почнах да спортувям постепенно и тези кризи са вече забравени. Към днешна дата – играя тенис, разбивам уредите от натоварване във фитнеса , бягам по пет или десет километра поне 2 пъте седмично , също работя доста стресираща работа – програмист съм.
Искам да благодаря, че попаднх на вашия сайт и там прочетох за книгата на Свен Бьотхер, която направи нещо много ценно за мен – всичко останало в мен като страх от диагнозата МС да изчезне в мен и да се уверя , че избрания от мен път е правилния . Наистина благодаря! Също знам, че има много хора, които за съжаление са засегнати от сериозните форми на МС и тъй като също като Вас съм се борила цял живот сама и не знам значението на думата ‘лесно’, имала съм изключително труден период в живота си и знам какво е да нямаш достатъчно финанси и да можеш да си позволяваш само нискокачествена храна знам какво е да си без рбота и да зависиш от някой друг! Човек като мен, който е минал не през един , а пред двата най страшне ада на този свят, наистина знае стойността на думата оценяване и знае колко важна е помощтта. Затова искамв да помогна с каквото мога на вашата организация, макар и от Пловдив и нямаща възможността да идва редовно на сбирки.
Ще се радвам да поддържам връзка с човек като Вас, да намеря приятели във вашата организация, и тъй като още уча за храненето и смятам , че ще е така цял живот – ще се радвам да обменяме ценни съвети и опит !
Лек и приятен ден J ,
Таня
