Днес ще ви припомня една притча, която знам отдавна. Сетих се за нея, защото много хора ми казват, че посланието “Мога Сам” е недомислено и невъзможно. Първо – няма невъзможни неща. И второ, ако всичко е така, както трябва, а ти не искаш да “Можеш Сам”, нищо няма никакъв смисъл. Не познавам депресията. От лична, вътрешна гледна точка. Но я познавам отстрани. Имам приятели, които не намират смисъл да “Могат Сами”. Затова пак ще ви кажа – “Моженето Сам” е свързано с движението. Движението на енергия, мисли, действия, мечти. Движението е отговорност. И по-добре да си действал и да си грешил, отколкото да си бездействал, с притеснението да не сбъркаш. И когато наистина си убеден, че “Можеш Сам”, тогава идва и Силата, която помага. Ето я и притчата:
“Един човек сънувал сън. Сънувал, че върви по морския бряг заедно с Бог. По небето се разигравали различни сцени от живота му и за всяка сцена по пясъка на брега се виждали две редици стъпки – неговите и на Бог. Човекът гледал как през всички моменти от живота му, Бог е вървял неизменно до него. Но когато и последната сцена проблеснала на небето, той забелязъл, че на някои места се вижда само една редица стъпки. Озадачен, мъжът осъзнал, че това са най-тежките моменти, когато му е било изключително трудно, когато е бил отчаян и дълбоко е страдал.
– Господи – възкликнал човекът – Защо си ме изоставял точно в най-трудните моменти, когато съм имал най-голяма нужда от теб?
Бог отговорил:
– Чедо, никога не съм те изоставял. Там, където виждаш само едни следи, са моментите на изпитанията и страданията ти. Тези следи са моите – това са моментите, в които те носех на ръце.”
Нека Силата бъде с вас!
