Международна конференция на Фондация „МС – Мога Сам“
- Кога всъщност започва грижата за нашето здраве?
- Когато се появят първите симптоми?
- Когато получим диагноза?
- Когато потърсим лекарска помощ?
Или много по-рано, още в детството, когато мозъкът и тялото се развиват, имунната система съзрява, изграждат се навиците ни, а отношенията и средата, в която растем, започват да оформят начина, по който живеем?
Днес науката ни дава все повече основания да погледнем на детството не просто като на период от живота, който оставяме зад себе си, а като на време с дългосрочно значение за физическото и психичното ни здраве.
Именно на тази връзка ще посветим следващата международна конференция на Фондация „МС – Мога Сам“ през 2027 година.
ДЕТСКИЯТ МОЗЪК 2027: ДЕТСТВОТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ
Среща между медицината, науката, психологията, образованието и семейството. Разговор за здравето на децата, за заболяванията, които могат да се появят още в ранна възраст, за факторите, които влияят върху развитието, и за възможностите да разпознаваме, разбираме и подкрепяме навреме.
ПОДКРЕПЕТЕ КОНФЕРЕНЦИЯТА
Фондация „МС – Мога Сам“ започва дарителска кампания за осъществяването на конференцията през 2027 г. С вашата подкрепа можем да съберем специалисти от различни области и държави и да направим знанието им достъпно за повече хора.
ДЕТСТВОТО В ЧИСЛА и БЪДЕЩЕТО ЗАД ТЯХ
- 1 от всеки 7 юноши на възраст между 10 и 19 години в света живее с психично разстройство.
- 25% от децата на възраст 7–9 години в изследваните европейски държави са с наднормено тегло, включително затлъстяване.
- Над 40 000 деца и юноши с множествена склероза са регистрирани в 59 държави според данните за 2024 година.
- 1 от всеки 127 души в света е с аутизъм според глобалната оценка за 2021 година.
- 3,1 милиона души живеят с множествена склероза в световен мащаб според актуализираните оценки за 2024 година.
Това са данни от Световната здравна организация и Международната федерация по множествена склероза. Те се отнасят до различни здравни състояния, възрастови групи и методи на изследване, но заедно показват колко важно е вниманието към здравето и развитието още в ранните години.
И има още нещо, което тези числа не могат да покажат. Зад всяко от тях стои човек. Дете. Семейство. История. Понякога дълъг път до диагнозата. Понякога симптоми, които трудно се разбират или обясняват. Понякога страх, несигурност и усещане за самота. Но зад всяка история стоят и възможности – за знание, за навременна намеса, за подкрепа и за по-пълноценен живот.
Защото не можем да започваме разговора за здравето едва когато се появи заболяването.
ДЕТСТВОТО НЕ ОСТАВА В МИНАЛОТО, ТО ПРОДЪЛЖАВА ДА ЖИВЕЕ В НАС
През последните десетилетия изследванията в областта на невронауките, имунологията, психологията и общественото здраве разшириха разбирането ни за връзките между ранното развитие и здравето през целия живот.
Знаем, че мозъкът се развива в постоянно взаимодействие с тялото и средата. Че сънят, храненето, движението, социалните отношения и преживяванията имат значение за детското развитие. Че продължителният стрес и неблагоприятните условия на живот могат да повлияят върху механизмите за справяне със стреса, емоционалната регулация и здравното поведение.
Но колко дълго продължава това влияние?
И възможно ли е процеси, започнали в детството, да се проявят като здравословни проблеми десетилетия по-късно?
КОГАТО ПРЕЖИВЯВАНИЯТА ОСТАВЯТ СЛЕДА
Науката използва понятието Adverse Childhood Experiences (ACEs) – неблагоприятни преживявания в детството, за да изследва влиянието на събития и условия като насилие, пренебрегване, семейна нестабилност, продължителна несигурност и други потенциално травматични преживявания. Тези преживявания могат да бъдат свързани с продължително активиране на системите за реакция на стрес, особено когато детето не разполага с достатъчна подкрепа и сигурност.
Изследванията установяват връзки между неблагоприятните преживявания в детството и повишен риск от депресия, тревожност, зависимости, сърдечносъдови, метаболитни и други здравословни проблеми в зряла възраст.
Данни на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията показват, че в изследване сред възрастни в 25 американски щата 61% съобщават поне един вид неблагоприятно преживяване в детството, а 16% – четири или повече вида.
Това не означава, че преживяното предопределя бъдещето на детето. Нито че всяко физическо заболяване има психологическа причина. Означава, че ранната среда има значение и че подкрепящите отношения, сигурността и навременната помощ могат да бъдат важни защитни фактори.
Детството не е присъда, но е период, към който си струва да насочим много повече внимание.
КОГАТО СЪНЯТ НЕ ДОСТИГА
Сънят е една от основните биологични потребности на развиващия се организъм. Той има значение за паметта, ученето, вниманието, емоционалната регулация и физическото здраве.
Според препоръките на Американската академия по медицина на съня децата на възраст 6-12 години се нуждаят от 9-12 часа сън за денонощие, а юношите на възраст 13-18 години – от 8-10 часа.
Въпреки това недостатъчният сън е широко разпространен сред подрастващите. Данните от американско национално наблюдение за 2025 година показват, че приблизително три четвърти от учениците в гимназиална възраст не получават достатъчно сън. Хроничното недоспиване се свързва с проблеми с вниманието, ученето, поведението и психичното здраве, както и с повишен риск от някои метаболитни нарушения.
Въпросът за съня обаче не е само въпрос на лични навици. Той е свързан с училищния график, семейния ритъм, дигиталната среда, социалните очаквания и условията, в които живеят децата.
Когато едно дете системно не получава достатъчно сън, това не е просто умора. Това е въпрос на здраве.
КОГАТО РИСКЪТ ЗАПОЧВА ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПРЕДИ ЗАБОЛЯВАНЕТО
Една от най-важните области на съвременните изследвания е връзката между метаболитното здраве в детството и заболяванията в зряла възраст.
В голямо международно проучване, публикувано през 2022 година в The New England Journal of Medicine, учените анализират данни за над 38 000 души, проследявани от детството до зрелия живот.
Резултатите показват, че фактори като индекс на телесната маса, кръвно налягане, холестерол, триглицериди и тютюнопушене в млада възраст са свързани с риска от сърдечносъдови инциденти десетилетия по-късно. Това е важно откритие, защото ни показва, че някои рискови фактори могат да бъдат установени много преди появата на клинично заболяване.
Същевременно метаболитното здраве не зависи единствено от личния избор. Генетичните особености, социално-икономическите условия, достъпът до качествена храна, възможностите за движение, сънят и средата също имат значение.
И тук въпросът не е как да обвиняваме децата или родителите за техните навици, а как да създаваме условия за по-здравословно развитие.
Защото превенцията не започва в деня, в който открием заболяването. Тя може да започне много по-рано.
НЯМА ЕДНА ПРИЧИНА, НЯМА ЕДНО РЕШЕНИЕ
Неблагоприятните преживявания, хроничното недоспиване и ранните метаболитни рискове са различни научни области. Те не обясняват всички заболявания и не могат да бъдат използвани като универсална формула за причините за болестта.
Човешкото здраве е резултат от сложно взаимодействие между генетични, биологични, психологически, социални и фактори на средата, но изследванията в тези области ни дават основание да зададем един общ въпрос:
Какво можем да променим в средата и грижата за децата днес, за да подкрепим здравето им утре?
ЗА КАКВО ЩЕ ГОВОРИМ?
Конференцията „ДЕТСКИЯТ МОЗЪК 2027: ДЕТСТВОТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ“ ще събере лекари, учени, изследователи, специалисти по психично здраве, представители на образователната общност, родители и хора с личен опит.
Ще разгледаме детското здраве като взаимосвързана система, без да заличаваме различията между отделните заболявания, техните причини и съвременните подходи за диагностика и лечение.
Програмата ще бъде организирана около три основни направления.
МОЗЪКЪТ И ИМУННАТА СИСТЕМА
Как се развива имунната система в детството и какво се случва, когато имунните процеси участват в развитието на заболяване?
Ще говорим за автоимунни и невровъзпалителни заболявания в детска възраст, включително педиатрична множествена склероза, MOGAD и други състояния, за които ранната диагностика и навременното лечение са особено важни.
Ще разгледаме и PANS/PANDAS – състояния, при които се обсъждат връзки между инфекции, имунни процеси и внезапна поява на невропсихиатрични симптоми, като разграничим установеното научно знание от въпросите, по които все още има несигурност.
Специално внимание ще отделим на аутизма, ADHD и невроразвитието – ранните особености, индивидуалните потребности, съпътстващите здравословни проблеми и възможностите за навременна и подходяща подкрепа.
НЕВИДИМИТЕ ФАКТОРИ
Ще разгледаме развиващите се научни знания за чревния микробиом и връзките му с имунната система, ролята на храненето, физическата активност и метаболитното здраве, както и значението на съня и стреса за развитието на детския организъм.
Кои процеси влияят върху детското здраве, дори когато не ги забелязваме непосредствено?
Специално внимание ще отделим на три взаимосвързани теми:
- неблагоприятните преживявания в детството и техните възможни дългосрочни последици;
- хроничното недоспиване и влиянието му върху когнитивното и емоционалното развитие;
- ранните метаболитни рискове и връзката им със здравето в зряла възраст.
Ще обсъдим какво знаем от дългосрочните научни изследвания, кои въпроси остават открити и как тези знания могат да бъдат превърнати в практическа грижа. Защото понякога най-важните процеси не са тези, които се виждат най-лесно.
ОТ ДИАГНОЗАТА КЪМ ЖИВОТА
- Какво се случва с едно дете и неговото семейство, когато се появи диагноза?
- Как се променя ежедневието?
- Как се съчетават лечението, училището, приятелствата, движението, мечтите и обичайните потребности на порастването?
Ще говорим за психичното здраве в детството и юношеството, тревожността, депресията, социалната изолация, тормоза и предизвикателствата на дигиталната среда. Ще потърсим отговори на въпросите как семейството и училището могат да бъдат източник на сигурност, как да разпознаваме навреме
необходимостта от професионална помощ и как да подкрепяме децата, без да ги определяме единствено чрез диагнозите или затрудненията им.
Защото преди диагнозата стои детето, а отвъд лечението стои неговият живот.
ЗАЩО ФОНДАЦИЯ „МС – МОГА САМ“?
Нашата работа започна с множествената склероза – заболяване, което променя живота не само на човека, получил диагнозата, но и на неговото семейство и близки.
През годините срещите ни с хора, живеещи с МС, а впоследствие и с други неврологични, невродегенеративни и автоимунни заболявания, ни научиха колко голямо значение имат навременната информация, достъпът до специалисти, подкрепата и възможността човек да участва активно в решенията за собствения си живот.
Научиха ни също, че диагнозата никога не разказва цялата история на човека. През последните три години фондацията организира три издания на Международната конференция „МОЗЪКЪТ: промени и решения“, в които се включиха специалисти от България и различни части на света, сред които
Индия, Канада, САЩ, Австрия, Непал, Франция, Италия и Германия.
Създадохме пространство за среща на различни професионални гледни точки, за споделяне на научно знание и за разговори, които продължават отвъд самото събитие.
През 2026 година една от най-силните срещи беше с Андреа – младо момиче, живеещо с множествена склероза, което застана пред участниците в конференцията и сподели своята история. Нейното присъствие ни напомни нещо съществено: когато говорим за заболяванията при децата и младите хора, не можем да говорим единствено за симптоми, изследвания и терапии. Говорим за личности, които растат, учат, изграждат отношения, откриват себе си и имат бъдеще, което не бива да бъде сведено до една диагноза.
Тази среща затвърди решението ни да посветим следващата конференция на детското здраве. Не само на заболяванията, а и на развитието, средата, ранните сигнали, превенцията и възможностите за подкрепа.
НАУЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Конференцията през 2027 година ще бъде подготвена в партньорство и със специалната подкрепа на доц. д-р Димитър Колев, невролог с дългогодишен клиничен и преподавателски опит.
Доц. Колев има 35 години клинична практика, включително 20 години като началник на неврологично отделение във Военномедицинска академия в София. През последните години работата му е насочена и към изследването на мозъчната функция и невроразвитието при деца, включително деца от аутистичния спектър. Преподава дисциплини в областта на неврологията, невропсихологията, невролингвистиката и приложната психофизиология.
Заедно ще разработим научната програма и ще поканим специалисти от различни области, които да представят съвременни изследвания, клиничен опит и научно обосновани възможности за действие.
КАКВО ИСКАМЕ ДА ОСТАНЕ СЛЕД КОНФЕРЕНЦИЯТА?
Една конференция може да събере много знания в рамките на един ден.
Но истинската ѝ стойност се проявява, когато тези знания продължат да достигат до хората и след края на събитието.
Затова искаме „ДЕТСКИЯТ МОЗЪК 2027“ да бъде не само място за среща, а начало на по продължителен разговор за здравето и развитието на децата.
Нашата цел е да създадем възможности научната информация да бъде представена на достъпен език, да достигне до родители, учители и специалисти и да подпомогне по-ранното разпознаване на проблеми и по-информираното търсене на помощ.
Планираме да работим за създаването на образователни ресурси, разпространение на знанията от конференцията и развитие на последващи инициативи, насочени към децата, младите хора и техните семейства.
Не очакваме една конференция да даде отговор на всички въпроси.
Но вярваме, че тя може да помогне да задаваме по-добрите въпроси, да свързваме хора и знания и да насочваме вниманието към възможностите за навременна грижа.
ОТГОВОРНОСТТА Е НАША - НА ВЪЗРАСТНИТЕ
Децата не избират средата, в която се раждат и растат. Не определят семейните обстоятелства, правилата в училище, темпото на ежедневието или достъпа си до здравни грижи. Но ние, възрастните, можем да влияем върху много от тези условия.
Можем да бъдем по-внимателни към сигналите, които децата изпращат. Да изграждаме отношения на доверие. Да създаваме възможности за движение, сън, почивка, общуване и емоционална сигурност. Да търсим навременна професионална помощ, когато тя е необходима.
И да разбираме, че грижата за детското здраве не е отговорност само на родителите или само на лекарите.
Тя е споделена отговорност на семейството, медицината, образованието, институциите и обществото. Не можем да премахнем всички рискове. Не можем да предотвратим всяко заболяване. Но можем да създаваме по-добри условия за развитие, да разпознаваме проблемите по рано и да подкрепяме децата по-адекватно.
И това има значение.
СТАНЕТЕ ЧАСТ ОТ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА „ДЕТСКИЯТ МОЗЪК 2027“
Фондация „МС – Мога Сам“ обявява началото на дарителска кампания за подготовката и провеждането на международната конференция „ДЕТСКИЯТ МОЗЪК 2027: ДЕТСТВОТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ“.
За да осъществим тази среща, имаме нужда от подкрепата на хора, организации и компании, които споделят убеждението ни, че инвестицията в знание, ранна грижа и детско здраве е инвестиция в бъдещето.
За какво ще бъдат използвани даренията?
Събраните средства ще подпомогнат:
• Подготовката и организацията на конференцията.
• Участието на български и международни специалисти.
• Представянето и разпространението на научното съдържание.
• Запис на лекциите от конференцията, за да достигне до повече родители, учители, специалисти и семейства.
Всяка подкрепа има значение – независимо дали идва от отделен човек, семейство, малък бизнес или голяма организация.
Можете да подкрепите конференцията с дарение или да се свържете с нас, ако желаете да обсъдим възможност за партньорство.
ПОДКРЕПИ КОНФЕРЕНЦИЯТА – ДАРИ СЕГА
Вярваме, че знанието има стойност, когато достига до хората, които се нуждаят от него. Че навременната информация може да промени решения. А срещата между различни специалисти може да отвори нови възможности. И че грижата за детското здраве заслужава да бъде обща кауза.
Каним ви да станете част от тази кауза.
Защото детството има значение. Не само за децата, които сме били, но и за възрастните, които ще станат те.
