Мога Сам

Чувствам се щастлива и благодарна

Здравей, Биляна!

Надявам се този имейл да те намери в крепко здраве.
Исках да ти разкажа малко за моята история и да ти благодаря за вдъхновението и положителните вибрации които изпращаш чрез твоя блог и фондация Мога Сам.
И така, аз съм на 37 години, живея в Англия от 20 години и имам МС от 7 години. До преди седем години мислех, че имам всичко, но някак все исках повече и нищо не беше достатъчно добро. Работех като научен работник в университет и правех докторат, имах “щастлив” брак, общо взето нещата изглеждаха добре. И изведнъж през 2013 започнаха симптомите. Осем месеца по доктори, когато накрая ми казаха,че имам МС аз имах всички симптоми.
Научих се да ходя отново, възвърна ми се зрението и усещането по крайниците, сложиха ме на Tysabri и започнах да се възстановявам. Но вече не бях същата. Осъзнах, че животът ми вече е различен, че бракът ми не е бил толкова щастлив, че не всичко е кариера и статус в този живот и нямаш ли здраве нямаш нищо.
Мислех си как да се преборя с това като е до живот? Какъв е смисълът въобще да се боря като накрая ще завърша на легло или в инвалидна количка? Тези мисли ме обсебваха непрекъснато. Появиха се страхови паники, депресии и безсъние.
Тогава попаднах на твоя блог Мога Сам, и започнах да го чета с вдъхновение. През зимата на 2015 се свързах с теб за пръв път защото много ми допадна начина ти на мислене и отношението ти към МС.
Последваха няколко трудни за мен години в които се разделих с моя съпруг, сменях работи, местоживеене, борех се с депресии. Но накрая някак успях да си стъпя на краката.
От известно време следвам плана на д-р Джелинек – Overcoming MS. Той се състои в диета, която изключва месо и млечни продукти, взимат се витамини, правиш медитации, йога, упражнения…
Сега се чувствам добре. И душевно и физически. Смених лекарствата от Tysabri на Copaxone. В ремисия съм и няма влошаване на състоянието ми от последната лека атака преди 3 години.
Чувствам се щастлива и благодарна за всичко в моя живот защото изпитанията и трудностите наистина ни правят по-силни.
И трябва да намерим това вътрешно щастие и да (се) обичаме и да бъдем търпеливи със себе си и другите за да бъдем добре. Дано това състояние да продължи и за напред.
Ти ме вдъхновяваш от доста време с твойта борбеност, позитивност и милосърдие. Благодаря ти, Биляна.
Бъди! 🙂
Еми

mogasam

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *