Тези думи са написани от едно дете, което има рак. Преди да напусне този свят то казва неща, които само едно дете може да изкаже по този начин. Няма значение на колко години сме, важно е да сме будни и да хванем истинския смисъл на живота. А той е в малките неща. И да! Животът е кратък. Но не говорим за смъртта. Говорим за това да чуеш песента на твоя живот. Спри. Помълчи. И чуй румоленето на малките неща… Поглеждай се в огледалото всеки ден и се питай: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?” И ако отговорът няколко дни подред е НЕ, значи е дошъл ред на промяната…
Ето ги думите на това дете. Събудете се. Започнете от тях…
УРОК ЗА ЖИВОТ
Наблюдавал ли си понякога децата в лунапарка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре”
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш.
и да кажеш ”здравей”.
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се, чуй музиката …
Преди да спре песента.
1 Comment
… и останах без дъх