Събудих се рано. Както винаги. С болки в ръцете. От въртенето на ринговете на количката. Сънувах, че плувам. В много дълбоки води. С количката, която ме теглеше надолу. Не знам как да ви обясня какво чувствам. Със сигурност разбрах, че е много трудно. И със сигурност това преживяване ще остави много дълбока следа в мен и ще ме накара да преосмисля много неща.
Отворих компютъра и започнах да се опитвам да разгадая съня си. Не бяха добри тълкованията. Започнах да търся вдъхновение и сила, за да продължа и отворих любимия ми сайт TED.com. И там открих тълкованието. Там открих една жена. Една жена на инвалиден стол. Една жена, която се гмурка в дълбоки води. И не на сън. Нейното име е Сю Остин. Тя и нейния стол ме накараха да почуствам свободата. Отвъд ограниченията, страха, самосъжалението – това е нейното послание. Това е и моят начин да продължа. Благодаря, Сю!
Тук e нейното видео със субтитри на български
Тук може да резберете защо бях на инвалидна количка и да ни подкрепите!
Биляна
