Седял един старец пред портите на някакъв град. Към него се приближил чужденец и попитал: “Никога не съм идвал в този град. Какви са хората, които живеят тук?” Старецът му отговорил с въпрос: “Какви бяха жителите на града, от който идваш?” Човекът отговорил: “Себични и зли. Тъкмо затова го напуснах.” “И тук ще откриеш същите хора” – отвърнал старецът.
Малко по-късно друг чужденец се приближил и попитал: ” Тъкмо пристигам. Кажи ми какви са хората, които живеят в този град?” Старецът и него попитал: “Кажи ми, друже, какви бяха хората в града, от който идваш?” “Бяха добри и приветливи. Имах много приятели. Мъчно ми беше, че се разделям с тях.” – рекъл човекът. “И тук ще намериш същите хора” – отговорил старецът.
Всеки носи своя свят в сърцето си.
Възгледите ни за света не съвпадат със самия свят, а ни показват такъв, какъвто го възприемаме през призмата на нашата чувствителност, на нашите емоции, на нашия дух, на нашата култура. Ако светът ви се струва тъжен и враждебен, преобразете отношението си и той ще ви се стори различен. Посредством психическа и духовна вътрешна самообработка можем наистина да променим и развием нашето възприятие за външния свят.
Фредерик Льоноар, “Душата на света” – моята библия…
Прекрасен ден!
