Мога Сам

Писмо #5

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you

Здравей, Биляна,

най-накрая се наканих …

Ще започна с нещо важно за мен, защото ако го оставя за накрая някой може и да няма търпение да прочете писмото ми. Не знам колко ще е дълго, просто ще се оставя на момента . Филмът и цялото преживяване около него в Пловдив беше феноменално, видях  Мат и теб на живо, следя и двама ви от самото начало.

Бих искала да знам дали някой, който ще прочете това писмо познава момчето, което зададе въпрос във връзка със стволова терапия от собствени клетки на прожекцията на Living Proof в Пловдив. Той бил правил такава в Германия.

Моля те, Човече, ако мернеш това да се свържеш с мен както и всеки, на който мога да помогна – shusha_ted@abv.bg!

През 2004 г. родих дъщеря си и четири месеца по-късно имах диагнозата. Първите ми два въпроса към лекаря (няма да споменавам имена, ще бъда мила) бяха първо наследствено ли е и второ какво да направя, за да се оправя?! Отговори ми, че НЯМА оправяне!!! И тогава се отрекох, отхвърлих, неглижирах я, реших да я забравя умишлено и отговорно! Не го правете е моят съвет, разумното е не да се крием, а да приемем нещата и да се опитаме да ги променим! Хубаво е и близките ви да ви помогнат, за да се видите отстрани, да сортирате и решите заедно как да постъпите. Ще ви предлагат какво ли не и кой ли не, естествено с добро чувство и грижа.

Четях любимото си списание и видях твоята статия за твоя най-запомнящ се концерт. Между другото аз се запознах с МС на първата годишнина от сватбата си. Шегувам се със съпруга си, че и по-лоши неща са ми се случвали на тази дата от това да се омъжа за него. Кое мислите,че празнувам? Омръзна ми да търся знаци, това е силно преувеличено, заради такива маркери похарчих цяло състояние на баща ми, къде ли не бях, какво ли не опитах!!! Трябваше да се кротна, да спазвам диетата, която имах от самото начало – книгата на д-р Суонк дойде при мен седмица след диагнозата (благодаря Цвети) и да не спирам да тичам – тогава по 3 км всеки ден.

Но нетърпеливата ми душица – явно най-трудният за решаване проблем – търсеше нещо бързо,скоростно. Всякакви диети гладолечение, суровоядство, високомазнинно…

Пробвах и две лекарства, стволова терапия в Киев донорска, скъпа рехабилитация в Словакия, всички баби и дядовци, псеволечители. Дупчеха ме с игли, извивали са ме до степен, в която кървях буквално. Пила съм камилска урина, ммс препарати, мазана съм с мравешка киселина, пушех всякакви субстанции .

Не опитах Индия, благодарение на Веси и Марти, те бяха там без резултат за жалост, но други се пооправят. Просто не исках да ходя, не е моята дестинация.

Биляна, благодаря ти! Силна си, успяваш да стоиш изправена докато покрай теб минават толкова различни по настроение и замисъл ветрове!

Мат, благодаря ти! За надеждата, с която поживях след филма, за вдъхновението!

Който не е разбрал: Аз съм Теодора, с МС от 14 год., от 5 год.с проходилка, работя от дома си като HR, не спирам да се усмихвам и ще продължа да търся начин.

Моята прекрасна Сияна вчера поплака и ме пита защо аз не плача. Нямам време й казах.

“А аз защо плача, мамо?”

“Това е нормално, миличка, избърсваш се и продължаваш!”

По-здрави: Теодора

P.S.Бих посъветвала всеки да си направи ДНК изследване и такова за толеранс към храните. Всички сме различни.

mogasam

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *