Мога Сам

Писмо #4

Online Thank You
A thank you card sitting on a computer keyboard, online thank you

Здравейте, Биляна,

Сигурна съм, че много хора с лекота започват да Ви пишат, защото във  Вас виждат част от себе си, от своето състояние или от своята надежда.

Във Вас аз виждам всичко това.

Вие сте вдъхновение, пример и учител!

При мен нещата започнаха преди месец и половина с оптичен неврит.

Месец по-късно имах и ЯМР, на който се видяха лезии, както стари, така и нови.

Не сме обсъждали все още размери и т.н. (имам среща с невролог на 31.08 с тази цел).

Живея в Лондон и тук срещи със специалист се случват много бавно.

Да се върна на ЯМР.

Според неврологът старите лезии са от период преди 10 години, когато окончателно ми беше поставена диагноза депресия.

Макар и да имах ужасна умора, изтръпвания в крайниците, влошено зрение, на никой тогава не му хрумна, че може да са симптоми на МС ( била съм млада).

Сега вече никой не би могъл да каже какво е било и дали този епизод не е бил първата проява на МС.

Просто старите лезии са там.

Неврологът ми каза, че диагноза не може да ми постави, трябвало втори сериозен пристъп, но е почти сигурен, че ще се случи. Просто не знае кога.

С това си тръгнах от кабинета преди 15 дни-обърката, уплашена, неразбираща.

Още след появата не неврита, невроложката, която ме изпрати на ЯМР, ми спомена защо го прави и с какво се свързва това възпаление.

Това беше на 16.05.2018.

От този момент, изчаквайки дата за ЯМР и четейки какво ли не за ужасната диагноза МС, аз започнах да спазвам диетата на Мат Ембри. Спазвам я изцяло и без прегрешения. Приемам също всички добавки, които той описва.

Това, което предстои да направя, е да включа и дневни упражнения в режима си, защото зная, че физическата активност е особено важна.

Бях много изненадана, когото Ви видях в „На кафе”, а след това и него.

Решена съм да е преборя тази така наречена болест.

Медикаменти не съм приемала до момента.

Стероидите, които ми изписаха за неврита, така и не започнах.

Тъй като нямам и диагноза, друго лечение не ми е предписано.

През последните седмици си мислих пред какво се изправя човек, когато пред него стои нелечима и неразбрана болест.

Изпрявяме се пред неяснота, пред загуба на контрола, който си мислим, че имаме над живота си.

Срещаме още страха от утрешния ден, защото може той да носи вест от болестта.

И се замислих дали пък губим надеждата?!

Може ли някой или нещо да ни я вземе?

И тогава си дадох няколко важни обещания!

На себе си!

Първо, да приема болестта като състояние и да я направя мой съюзник.

Това, че е нелечима, не я прави неконтролируема.  И двете с нея ще се стремим към едно- да се чувствам добре аз. Тя вероятно никога няма да си отиде, но с промяната в мен тя няма да ми пречи.

Второ, да не позволявам на това състоянието да ме промени към лошо.

Ще остана същия обичащ и добронамерен човек, ще продължавам да се боря с моите си вятърни мелници и да печеля битките.

Заради мен самата, заради прекрасната ми дъщеря,заради любящия ми партньор и заради близките ми!

Трето, няма да се страхувам от утрешния ден!

Истината е, че никой, дори и напълно здравия човек, не знае какво ще му донесе той.

И четвърто-да не спирам да се надявам. Надежда, че с промените, които съм направила и продължавам да правя, ще мога да живея пълноценен и смислен живот.

Защото винаги съм се ужасявала от това, че един ден ще погледна назад и няма да открия смисъла и важността на действията си!

И вече 37 години прaвя всичко по силите си да оставя следа, от онази която времето не изтрива.

Този стремеж никоя болест не може да ми вземе!

Благодаря Ви, че с това, което правите, давате гласност за МС и надежда, че можем да я контролираме.

Всички можем сами!!!

Ще следя дейността Ви с интерес.

Желая Ви здраве и сила!

Благодаря!

mogasam

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *