Преди седем години, когато ми поставиха диагнозата МС и се тресях от страх, паника, нерви, незнание, самосъжаление, сълзи и какво ли още не, един приятел ми каза: “Недей да даваш храна на болестта! Остави я да умре от глад!”. Думи казани простичко в точния момент и на точното място. И започнах да изследвам, да търся и да разбирам какво храни болестта ми. И в пряк и преносен смисъл. Сега знам повече. Не всичко, но повече. И се научих да слушам тялото си. Да разбирам знаците, които ми дава. Да чета и да слушам. Да взимам от всички теории това, което работи за мен най-добре. Да взимам решенията сама за себе си и да нося отговорност за това!
Предлагам ви още едно видео от TED. Обичам да гледам тези кратки представяния на различни идеи, позиции, новаторски похвати. Винаги намирам нещо в тях и аз го наричам вдъхновение! Благодаря на всички, които правят бг субтитри за тези клипове! И така ето: http://www.ted.com/talks/william_li
