Неудобната истина: няма пари в лечението

Неудобната истина: няма пари в лечението

keep-calm-because-theres-no-cure

Марк Стекър / Marc Stecker

В едно по-шокиращо разкритие, дори от това за залавянето на Голямата Стъпка жив, е едно скорошно изследване на Голдман Сакс (линкове тук и тук), което гласи черно на бяло това, което много отдавна подозираха:

намирането на лек за болестите не е стабилен бизнес модел за компаниите, които разработват и произвеждат лекарства. За сметка на това лекарства, които правят ужасяващите болести овладяни заболявания, държани под контрол от постоянната употреба на медикаменти, които поддържат пациентите, но не ги лекуват, е чудесно за модерния капитализъм.

Може би несъзнателно, но докладът на Голдман Сакс подтвърждава, че настоящият модел за медицинско изследване е по-осакатен и от мен. През последните три или четири десетилетия, следвайки взаимосвързаните мантри “Всяко правителство е лошо правителство” и “частният бизнес е решение за всичко”, нашето общество даде властта върху медицинските изследвания на компаниите, които произвеждат фармация, медицинска апаратура и биотех. Повечето от тези компании се търгуват публично, което означава, че техните акции са в обръщение на световните фондови пазари.

Проблемът с това е, че такива компании са задължени да се подчиняват на акционерите си, а не на крайните потребители на техните продукти. В случая с фармацевтичните компании и производителите на медицинска апаратура, крайните потребители са болните хора, много от тях страдащи от ужасни заболявания като множествена склероза. Следвайки грубата математика на свободния пазар, работата на изпълнителните директори на тези компании НЕ е да произведат лекарство, което да предлага най-добрия възможен резултат за пациента (като да ги излекува). Напротив – да произведат най-добрия резултат за акционерите на компанията под формата на постоянно увеличаващи се печалби и вдигане на цената на акциите, е основната отговорност на тези хора. 

Един главен изпълнителен директор на фармацевтична компания с установен и успешен продукт за третиране на МС, може много лесно да е замесен в незаконни практики, ако одобри компанията му да пусне лек срещу болестта, с което да застраши вече съществуващия успешен бизнес модел. В контекста на финансовия свят този директор ще нарушил основните си отгворности. А в контекста на останалия свят този изпълнителен директор най-вероятно ще бъде освободен от длъжност и ще прекара доста време в затвора.

Тъй като намирането на лек за заболявания като МС и рак убягва на учените с десетилетия, ако не и столетия, новопоявилите се лекарства, които третират, но не лекуват, са обявени за съвременни чудеса. Липсата на лек се е превърнало в приетото статукво, въпреки че преди медицинските изследвания да са били доминирани от желанието за печалба, страшни заболявания като полио, едра шарка и туберколоза са унищожени от правителствени и академични изследователи. Но сега, когато науката за генни терапии се развива бързо, възможността (или проблемът според Голдман Сакс) да се намери лек за нелечими заболявания нараства, заплашвайки да преобърне особено успешен бизнес модел. Да вземем един пример – лекарства, които третират, но не лекуват множествена склероза са генерирали над 25 милиарда долара приходи само през изминалата година. 

Докато все повече гени, които се свързват с определени заболявания, са идентифицирани, вселената от заболявания, които могат да се повлияват добре от генната терапия се разраства експоденциално. Множествената склероза е едно от тези заболявания – изглежда, че на всеки няколко седмици се открива нов набор от гени, които играят роля при процеса на това заболяване. Ултимативното лечение на МС може да се окаже в промяната на гените, които инициират поредицата от грешки, които карат тялото да атакува собствените си тъкани. В крайна сметка, генетичният профил на отделните пациенти може да се използва за приспособяване на лечението, уникално за генетичния им състав.

В изследователския доклад, публикуван миналата седмица, Голдман Сакс – компания, която е основен стълб в нашата финансова система, с обхват далеч отвът Уол Стрийт – заключва, че такива генни терапии представялват сериозна заплаха за компании, които се занимават с разработването и произвеждането на лекарства или медицинска апаратура. В доклад, озаглавен “Геномната революция” Голдман Сакс питат дали лекуването на пациентите е устойчив бизнес модел. Докато признава големият потенциал на генната терапия, докладът казва: “Такива лечения обаче предлагат различна перспектива върху възвръщаемостта на приходите, в сравнение с хроничната терапия. Докато такава възможност има огромна стойност за пациентите и обществото, тя би представлявала предизивикателство за разработващите геномна медицина компании, които търсят постоян поток от приходи.” Да не дава Господ! Всемогъщия долар трябва да управялва всичко, по дяволите благоденствието на пациента и обществото.

Докладът продължава с няколко препоръки за финансовата заплаха, която лекуването, а не третирането на болести, носи. Включително компаниите да избягват редки заболявания, чиито малък на брой пациенти ще направи намирането на лек много скъпо, също да се избягват инфекциозни болести, защото “лекуването на съществуващи пациенти също намалява броя на носители, които могат да прехвърлят вируса на нови пациенти”, което разбира се е ужасно за бизнеса. Докладът дава за пример Gilead Sciences, които разработиха лек за хепатит С преди няколко години, но наблюдаваха спад в печалбите си, след като броят на пациенти с хепатит С (линк тук) намаля благодарение на тяхното лекарство. В резултат на това стойността на дружеството е пострадала. Още едно доказателство, че нито едно добро дело не остава ненаказно.

Хора, докладът на Голдман Сакс заявява черно на бяло това, което отдавна е явно, но трудно за разбиране: има много малък стимул за фармацевтичните компании да изследват и разработват лечения за заболявания след като маркетирането на терапии, които превръщат пациентите в доживотни потребители е невероятно рентабилен бизнес модел. Тези от нас, живеещи с ужасни заболявания като МС, трябва да осъзнаят, че да се надяваме, че лек ще дойде от тези компани, е като да се надяваме, че великденският заек ще подскочи във вашата неврологична клиника и ще спусне вълшебното хапче в боядисано яйце. 

Какво е решението на тази ситуация? Ами като за начало какво ще кажете за въвеждането на малък данък върху печалбите на фармацевтичните компании, който ще бъде насочен изключително към публично финансирани медицински изследвания, изрично насочени към намирането на причините и лечението на понастоящем нелечимите болести. Ако данък от 4% се сложи върху лекарствата за МС, които, както казах, са генерирали 25 милиарда долара в печалба миналата година, един готин 1 милиард може да отиде за финансирането на независими изследователи, които да търсят лечение на болестта. Ще създаде ли неоправдано страдание за производителите на тези лекарства ако миналогодишните приходи възлизат на 24, а не на 25 милиарда? И нека не забравяме – фармацевтичните компании получават изключително дългосрочни патенти за своите продукти и не се сблъскват особено с конкуренцията на свободния пазар. Не е случайно, че всеки медикамент за МС струва между 60,000 и 85,000 долара, въпреки че някои от тях са на пазара повече от 20 години.

Да, наясно съм, че всяка дума за увеличаване на данъците е анатемосана от идеологически задвижваните политици и тези, които гласуват за тях, но ако трябва да излезем от статуквото, което вижда третирането, но не и лечението като напълно приемливо, трябва да се направят някои радикални промени. Текущият изследователски модел е опорочен от фалшивия чар на блокбъстър лекарствата, печалбите от които са астромномически. Като общество трябва да си зададем следния въпрос: “Печалбата ли е по-важна от пациента?” Струва ми се, че в страна, в която “Животът, Свободата и Преследването на Щастие” се смятат за свещени, отговорът трябва да е очевиден. Трудно е да се наслаждаваме на нашите неотменими права, докато сме измъчвани от ужасно заболяване. Дали непреодолимият стремеж към постоянно нарастваща икономическа печалба ще диктува бъдещето на медицината или ние като общество най-накрая ще се изправим и ще кажем “Достатъчно!”

оригиналната статия тук

www.wheelchairkamikaze.com

МС Мога Сам

1 Comment

  1. marek diakov
    01.06.2018
    Отговор

    Биляна, приветГоворих с един от най-добрите дубльори в БГ , Симеон Владов! Можем да разчитаме на него! Ако стане като обща продукция в БНТ ще е най-добре, но пак можем да го ползваме! Очаквам вашето решение и действаме! Успешен ден!

    Sent from Yahoo Mail on Android

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *