Не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. Държавата може да ни осигури други неща. Такива, които да направят живота ни по-лесен, по-спокоен, даже по-красив. Това, разбира се, ще доведе и до по-добро здраве. Но много отнесено звучи да е така. Ние искаме всичко. Сега и веднага и то, ако може Държавата да ни го осигури. Защото ние сме част от нея и тя ни е длъжна. Обаче ние не сме част. Ние сме Държавата. Така, че ние сами си правим всичко. И доброто, и лошото.
Ще го повторя: не е работа на Държавата да ни осигурява здраве. И сме на този хал, защото точно това чакаме – някой друг да се заеме да поправи нещо, което сами сме си причинили.
Здраве/Опазването е лична мисия.
Защо хората изобщо очакват държавата да им дава здраве? Защо не си го дадат сами? Защо не погледнат ситуацията от друг ъгъл и не започнат да се променят? Не искам да влизам в противоречия и спорове с никой, най-малко с Нана Гладуиш (в интервю за Нова Телевизия, което всъщност ме провокира за този текст), но смятам, че това е абсурдно – да чакам аз здравната каса да ме излекува!
Да, Нана, в медицината няма място за “бакалски сметки”.
Обаче почти всичко в медицината са точно “бакалски сметки”. А най-успешната “бакалия” в света е фармацевтичната промишленост. И каква е сега борбата: да продължат да се плащат милиони за лекарствата в “бакалията” или да се подобри здравето на хората? Еми няма да се подобри! Колкото и нови “молекули” да се появяват.
Ето една метафора: От много работа, задачи, стрес и нямане на време не мога да си поддържам къщата. И тя започва да страда. Започва и да се срутва тук там. Аз също започвам да страдам. Не ми харесва така. Какво да правя? Да чакам Държавната Служба Чистота да дойде да почисти и да негодувам, че не си вършат работата и че не са отделени достатъчно средства за почистващите препарати или да се хвана и сама да си изчистя къщата? А кого да ми прати Държавата да ми стегне покрива? Да ми оправи стените. Да подпре комина, да не ми падне на главата. А тавана?
Абсурдно е! Наистина.
Била отнета надеждата. Сещам се за любим цитат от Стивън Кинг – “Нека ти кажа нещо, приятелю. Надеждата е опасно нещо, особено съчетана с бездействие. Надеждата може да докара човек до лудост.”
***
През последните месеци, заради сърдечната операция (аортно протезиране, заради вроден сърдечен дефект), която се наложи да ми направят, за пръв път използвах “запасите” си в здравната каса. За мен се изхарчиха около 25 000 лв. Осигурявам се от 30 години, което прави 360 месеца. Месечните ми вноски са били различни, но съм наляла в здравната каса не малка сума. Тези пари, които сега държавата изхарчи за мен са много малка част от тази сума. Останалите отиват къде? В “бакалията”. И там те не се разпределят така, че да помагат на болни хора, а се разпределят по “щандовете” на различните компании. И всяка година има следното действие – едни милиони, много милиони, се разпределят по фармацевтичните компании, те доставят “безплатните” си лекарства и нови молекули (каквото и да значи това) и от там добре мотивирани лекари-специалисти имат грижата те да попаднат при страдащите. Любима дума – страдащи. Така обичат да наричат и да се наричат разболелите се хора в България. И аз като част от тази схема, най-вече като ежемесечен дългогодишен донор, не съм съгласна това да е така.
Имам множествена склероза от 10 години и не съм изхарчила нито един лев от запасите на здравната каса. Инвестирах сама в себе си – знания, време, осъзнаване, дисциплина и някакви пари.
Постигнах много. С много труд, не с много пари. Но, ако бях влязла в схемите и бяха наливали пари в мен, нямаше да е така. Вече съм абсолютно сигурна. И най-вероятно и аз щях да хленча и да се оплаквам, че няма пари за новите лекарства. А те идват защо? Защото старите не помагали. А много често новите са си същите стари, но с малко по-различни имена и молекули. Защото парите трябва да се въртят, а не защото хората трябва да оздравеят. Защото за здравето си е добре да се грижим сами. Останалото е бизнес. И ако доброволно си станал част от всичко това, няма за какво да мрънкаш.
Ще ви покажа една статистика за 2016 година, в която може да видите колко средства са прехвърлени от здравната каса към “бакалията” на фармацевтичните компании за различни диагнози. За множествената склероза само са извадени почти 39 милиона лева и ако погледнете имената на лекарствата ще видите към кои “щандове на бакалията” са насочени. В тази статистика няма да видите брой пациенти с подобрения или излекувани, защото това не е важно. Важно е да върви алъш вериша в “бакалията”.
На линка по-долу, можете да разгледате въпросната статистика
Множествена-склероза-31may2017
И всичко това не е тайна. Знаят го и лекарите, и “продавач-консултантите” в “бакалията”, но няма да ви го кажат. Защо ли? А защо да го правят? Нали това им е бизнесът. Искате да фалират ли? Айде сега. Знаете ли колко хора се изхранват от него?
А знаете ли кои основните причини за смъртност при хората? На първо място – сърдечните проблеми, на второ – ракът, а на трето – лекарствата, с които ни “лекуват”. Не, не лекарските грешки, а терапиите с медикаменти. Но всъщност те са свързани. А пък един от последните доклади на Световната здравна организация казва следното: “Към 2030 година главните причини за смъртност ще бъдат СПИН, заболяванията на съдечно-съдовата система и депресията”. Депресията?!? А, ракът? Ало, “бакалията”, къде сте? Спасявайте човечеството! Нали лекувате депресиите. Вижте пак цитатът на Стивън Кинг.
Две разказчета от БОЛНИчната стая
Докато се размотавах в сърдечната клиника през изминалите няколко месеца видях много неща. Повечето от тях абсолютно ми доказват тезата. Но видях и лекари, които знаят какво правят. Които са наясно с клетвата, която са положили. Но са много малко. За съжаление. Уважавам много тази професия и наистина смятам, че е изкуство. Изкуство в науката. И изпитвам към точно тези хора голямо уважение и им се доверявам. Но се срещнах и с представители на медицината, които не искам да виждам повече, още по-малко да им имам доверие.
При последното ми влизане в болница за рутинни изследвания ми изписаха още първия ден един от най-силните медикаменти за депресия. И понеже следя всичко аз, което ми изписват, си позволих да откажа тази терапия и да попитам защо го правят. Отговорът беше – ей така, за да съм се чувствала по-добре и за да спя добре. Моля!?? Депресия!? Само ще споделя, че лекарствата за депресия имат толкова много странични ефекти, че няма как да останете здрави, пък дори и успокоени. А един от най-често срещаните странични ефекти е самоубийството, като повечето хора с депресия, посягат на живота си точно с хапчетата, които са им изписали, за да ги лекуват. Май Световната здравна организация ще познае. Доверие, ли? За какво? За това, че ако не питаш, не се интересуваш и не четеш просто те вкарват в схемата.
И още нещо ще ви разкажа. В тази болничната стая се запознах с една баба. Предстоеше й операция на сърцето и основното, за което се притесняваше беше, че няма кой да се грижи за сина й, който е с шизофрения и олигофрения. Получил е това увреждане, когато се е родил преди 55 години. А се е родил така, защото са го извадили с един месец по-късно от термина. И ходила бабата четири пъти при акушер доктора и му казвала: “Време е, закъснява това бебе!” А той и казвал: “Много знаеш ти кога ти е графика?” И когато все пак докторът решил да извади бебето с цезарово сечение, се оказало, че жената е с плацента превия и бебето е преносено и вече в не добро състояние. А 40 дни по-късно симптомите, показващи неговото увреждане започнали. Та, питам аз бабата: “А той здрав ли е? Има някакви други проблеми със здравето?” “О не”, казва тя. “Здрав е като бик! Никога не е боледувал от нищо и никога не съм го водила на лекар!” Тази история ме разтресе. Първо заради сблъсъка с невежеството, което е определило един друг, нелек живот на едно цяло семейство и след това с поредното доказателство, че всичките ни проблеми и болести са ни в главите. Този човек цял живот живее в един негов си свят. Не иска много. Иска да яде, когато е гладен, да е завит и облечен, когато му е студено, да свърши някаква полезна работа, да го прегърне някой, да го обича. Толкоз. И е здрав. А всъщност никой не знае какво точно е в главата му. Обаче ние, умните, дето знаем всичко и сме много образовани, и чукаме на дърво като видим такъв човек, сме с тела разкъсващи се от вируси, ракови клетки, изхабени сърца, тлъсти черни дробове, черни бели дробове и всичко, за което се сетите…
Изведнъж видях причината, за това, да идват такива хора на този свят и да живеят с нас, до нас. Да ни покажат разни важни неща, но няма кой да ги види и разбере. А ние, болните нормални, ще продължаваме да живеем в истерия – има ли лекарства, няма ли, защо нямаме по-голяма къща, защо съседа пак е с нова кола, ще успея ли да си погася заема, ще си платя ли парното, имам ли нов телефон, ще има ли война, кой ще спечили изборите… Хиляди неща са и все важни. Да, знам, че са част от живота ни, но ако се опитаме да живеем по-простичко и по-олекотено, със сигурност ще ни е по-лесно. Като се поосвободим от абсолютно ненужните си притежания, които всъщност ни притежават и само ни заробват. Като си дадем сметка кое ни е важно, без какво можем, кое е това, което ни прави щастливи. Да намерим смисъл, за да се събуждаме всеки ден с усмивка. Да станем по-малко алчни. Е, тогава ще сме и по-здрави. Със сигурност. И тези избори не ги прави Държавата. Правим ги ние. И ако ние се променим, ще се промени и пустата му Държава, дето я обвиняваме за всичко.
От къде почнах, къде стигнах. Както и да е. Емоционално стана някак.
Добре, приключвам. ОК, нека има “безплатни” грижи и лекарства, но нека и да се разгледа сюжета с болните хора и от друг ъгъл. Помислете си все пак – откакто разбрахте, че имате някакъв здравословен проблем, какво променихте в себе си и в средата, в която живеете? Опитахте ли се да разберете кое е това нещо, което ви е разболяло? Поехте ли отговорност за себе си? Ако отговорът и на трите въпроса е НЕ, тогава проблемът не е в здравната каса и държавата. Проблемът е във всеки един от вас.
И още нещо много важно – безплатен обяд НЯМА!
А, да и още нещо, още по-важно: Когато “БОЛНИци” бъдат преименувани на “ЛЕЧЕБници” само тогава ще се определи смисъла на тяхното съществуване и тяхното истинско значение. Разбира се, ако се търси ЛЕКуване на хората. Ако се търсят все повече и повече БОЛНИ хора, нека си останат така. Хайде, Държавата! Вие сте на ход. За това не се искат никакви пари. Само желание, разбиране и добра организация.
