Преди около една седмица публикувах Неделната приказка за Карма Йогата. Тя всъщност беше краят на едно писмо, което написах след като си тръгнах от последната ми, повече от 60-дневна терапия в Индия. Вече съм в България. Иска ми се да ви напиша моята равносметка, защото знам, че има хора, които чакат да прочетат как се чувствам, имам ли подобрения, какво показват изследванията.
С две думи – чувствам се прекрасно и изобщо не се заблуждавам, че с това приключва всичко. Ще продължавам да следвам пътя, който съм поела и вече съм повече от убедена, че той е моят. Чувствам се здрава. Толкова здрава, колкото никога до сега. И да, ще си направя изследвания. Скоро. Макар, че не съм голям фен. 🙂
Сега ще ви пусна цялото писмо, което промених малко… Ще разберете защо.
ПИСМОТО
21 февруари 2015
Започвам това писмо с няколко уговорки предварително:
първо – писмото беше адресирано до всички, с които бях заедно през годините терапии и бяха споменати вътре и не за друго, а защото ние вече сме заедно. Казвам бяха, защото днес ще махна имената на хората, заради уважение към личното им пространство, но ще оставя нещата, които писах за тях. Защото всички сме си огледала едни на други. Защото всички имаме един и същи проблем. Защото заедно търсим решения. И защото прозренията, промените, решенията на един, може да са в помощ на друг. Не казвам, че причините са едни и същи, но са универсални. Защото всеки ще познае и себе си в другия, така както всъщност се случи с мен. Аз съм това или бях това, за което ще прочетете, че сте вие.
второ: Началото на това писмо бе поставено по пътя, докато пътувах към Варкала преди повече от десет дни. Това беше едно пътуване, което се случи след края на 3 годишния цикъл от терапии, които правя по методите на д-р Прашант в неговата клиника в Индия. И е един вид равносметка. И съм го преписала почти дословно от тефтерчето си.
Трето: не ви пиша за да ви правя оценка или да се правя на умна. Пиша ви защото така го усещам. И ако има някой, който се разпознава и не му харесва, да не ми се сърди. Всичко, което важи за вас, важи и за мен. И обратното също е вярно.
Скъпи, приятели!
Днес, докато пътувах в главата ми вървеше цяло поствевование. Изречения, мисли свързани с живота ми, с любимите ми хора, с вас, с всичко, което ми се случва през последните години. Тръгнах тази сутрин със смесени чувства. От една страна се чувствах като победител на финала, а от друга ми беше тъжно. Сълзите напираха през цялото време. Никога не съм плакала, когато съм си тръгвала. Мислех си, че ще се удържа и че няма да плача, докато обаче не се появи един нов, мой приятел от Австралия, който беше станал въпреки ранния час и дойде да ме изпрати. С невероятната си усмивка!
Той е едно невероятно момче! Непрекъснато казвах, докато бяхме заедно там, че винаги, когато минавам покрай него усещам добрина, виждам усмивка и ми се искаше винаги просто да го прегърна. Той ми показа, как се усещат хората, когато около тях има усмивки и добрина. Как изглеждат хората, когато в тях има любов и радост. Твоите очи греят, приятелю! Благодаря ти…
Всъщност това писмо е две неща поне – искане за прошка и даване на благодарност! От мен към вас.
Простете ми, ако по някакъв начин съм ви наскърбила или нагрубила. Понякога съм недипломатична, винаги съм директна, но пък и не съм привърженик на лицемерните ласкателства и винаги поривът ми е добротетелен. “Мечите услуги”, които си правим всеки ден, като премълчаваме или замазваме някои неща, не ни помагат. Простете ми! И понеже утре е ден за прошка само малко ще поразсъждавам за това. Не чакам да дойде този ден за да прощавам и да искам прошка. Правя го всеки ден. И сега е просто съвпадение. Не си падам много по специални празници и ритуали, защото за мен всеки ден е празник. Все едно да чакам да дойде 14 февруари за да кажа “Обичам те!”. Наистина! Знам, че някои ще се подсмихнат и ще си кажат – клише! Но аз пък ще ви кажа, че клишетата са много верни. И те са за това клишета, защото толкова са се повтаряли, че са се изтъркали от употреба. Но не и смисълът им. Помислете върху това…
Благодаря ви! Всеки от вас ми даде много.
Благодаря обаче първо на това, че в живота ми се появи тази диагноза. Тя ме хвана за ръката и ме поведе по един дълъг и труден път, на който в един момент се появихте всички вие. Не знаех, че така ще стане! Честно! Исках да разкажа всичко, което съм научила, за да ви дам избор. Исках да помогна поне на един човек! Благодаря ви за доверието! Благодаря ви и за всички хубави думи, които ми казвате. Това са моите лекарства! Вие сте моята терапия, да знаете!
А сега ще ви подкарам наред! Ще има и хубаво, а може би не дотам, но няма нещо, което да не го мисля и да не съм ви казвала в прав текст. Прощавайте…
Благодаря ти, Любов! Ти започна да ми казваш “Обичам те” още преди да ме познаваш. Ти ме научи, че няма възраст за духа. Ти ме научи да не се страхувам от остаряването. Ти искаш промяната и я правиш. За теб няма не мога и не искам. Но не на всяка цена! Търпението е нещо, към което трябва всички да се стремим. Виж какви неща са ти се случили. Ударила те е една сложна диагноза. Явно не си се събудила. Минало е време и се е появила втора, която директо те е подкосила. Затова сега ходиш бавно, за да се научиш на търпение и приемане на това, което се случва. Остави идеята за контрола върху всичко.
Трансформирай тази сила в самоконтрол. И не забравяй, че за да се изпълниш истински с любов, доброта и градивни сили, трябва да изпразниш килера. Да простиш! Много е важно! Не може да се замита боклука под килима. Боклука е за изхвърляне!
Мила! Знаеш ли защо нямаш чувствителност в ръцете? Знам, че знаеш. Защото трябва да спреш да искаш да подредиш всичко. Да подредиш малкия си свят така, както твоята глава си го представя. Нямаше по-подходящо място да се лекуваш за това от Индия. Най-големият, най-мръсният, най-шумният, най-прекрасният, най-миризливият, но и най-очарователният хаос в света! Разхвърляй си света! Виж колко са усмихнати и щастливи хората и без да са им е перфектно подредено ежедневието. Мислиш ли, че им е лесно на хората, които живеят с теб? Фокусирай се върху нещо друго! Намирай красота в безпорядъка. И мисли повече за себе си. Много повече. Децата са ти големи. Не ги организирай непрекъснато. Опитай се да не им се обаждаш всеки ден. Да не ги питаш точка по точка какви са ги свършили. Извинявай, но понеже съм минала през това и знам как исках всичко да е по конец и как си мислех, че животът едва ли не ще спре, ако не съм наблизо да организирам и подреждам, затова си позволявам да ти казвам нещата така.
Изобщо аз съм всичко, което сте и вие. Аз работех и продължавам да работя върху същите проблеми, които са разболяли и вас. Вие сте моето огледало и извинявайте, че ви използвам за да се оглеждам във вас!
Мила, моя, морска приятелко! Толкова си усмихната и лъчезарна. И имаш страхотно чувство за хумор, което много ти помага. И вие, родители! Много сме си говорили с вас. Много дълъг и труден път сте захванали. Но е правилният. Само, че и при вас трябва да има терапия и промяна при всеки един поотделно. Защото вие сте едно цяло. Обстоятелствата са такива. И не трябва да сте като орел, рак и щука. Трябва да сте едно. Карате една кола заедно по този път. Единия върти волана. Другия натиска газта. Третия спирачките. И три чифта очи гледат пътя. Така трябва да бъде. Не може някой да е разсеян, нали?
Весело момиче! И при теб е така. Заедно! Промяна и за двамата. В отбор се работи по-трудно, но пък, ако има баланс силата и вярата е два пъти по-големи. И не спирай да мечтаеш. Реално големите мечти се сбъдват с малко средства, голяма вяра и силни приятели.
Мило, младо момиче! Трябва да имаш повече доверие. Не казвам да бъдеш лековерна и да вярваш на всичко, но да имаш и да губиш доверие е друго. Помисли си добре – кое е това нещо, което не си искала да видиш, кое е това нещо, което се е изплъзнало от контрола ти, на кое не си повярвала, къде изтърва доверието. Какво наистина искаш да правиш? Това, което ще е животът ти всъщност. Обичай се повече и се довери и на себе си. Вярвай си! Спирам, защото знам, че не обичаш да те съветват, като всеки млад човек всъщност.
Но това не са просто съвети. Аз не искам да ви “дам рибата и да ви нахраня за един обяд”. Аз искам да ви покажа мястото, което открих и начина по който се лови. И аз не обичам някой да ме съветва! И затова ми трябваха 8 години за да разбера какво става с мен.
Хей! Вдъховяващи ме, мой Приятелю! Изпълваш ме с вяра! Миналата година, когато се запознахме беше доста песимистичен, меко казано. Но сега!!! Ти си вдъхновение! Проумей го това и бъди уверен! И се радвай! На всичко! Така както го направи, когато откъсна малкото цветче на жасмина и го подари на любимата си жена. А тя! Тя е невероятен човек и ти си голям късметлия! Тя е отдадена, вярна, дисциплинирана и мотивирана. Но не забравяй, че тя не е патерица! Тя е човек, който има лична история и свое лично пространство. Не разрешавай да се размият тези неща в суматохата на преодоляването на твоя проблем. Бъдете заедно, но и свободни поотделно.
Драга! Не мога да те подмина! И това, че така се обръщам към теб е защото уважавам твоето лично пространство и личните ти решения, но не разбирам идеята за криене. От кого се криеш? От кого и от какво се страхуваш? Разбери, че това те нагнетява повече и не е добър края, ако не преодолееш тези неща. Преди 8 години си казах, че освен най-близките ми никой друг не трябва да знае за тази диагноза. Даже майка ми и баща ми разбраха 7-8 месеца по-късно. Не става така! Признах си! Без бой! Но, когато това стана ми олекна. Не казвам да си направиш Т-шърт с надпис “АЗ ИМАМ МС”, макар че това е добра идея и аз ще си направя, но това криене не е ок. Погледни се в огледалото и си кажи: “Имам Множествена Склероза! Приемам се такава, каквато съм! Обичам се!”. И се спри малко. Не си го казвай минавайки мимоходом покрай огледалото. Спри. Погледни в очите си. А сега затвори очи и си представи едно нещо, което е в състояние да те направи истински щастлива! Ама толкова щастлива, че нищо друго не е важно. Ето така ще си подредиш преоритетите. Погледни света около теб. Ти не съществуваш въпреки този свят, ти си тук в едно с него. И буболечките са част от него! Виж цъфналото цвете! Осъзнай го! Виж пеперудата! Ти си част от този свят. И си прашинка. Всички сме прашинки… И ти благодаря за искреността и доверието! Ти си честен човек и искаш да знаеш истината! Тя е близо! До теб! Просто спри и я погледни в очите…
И не е нужно всеки от нас да иде до Хималаите за да го осъзнае. Защото аз там, физически, предимно, се светнах колко съм малка. Осъзнаването се случи малко по-късно. Респектира ме истински тази огромна земя. И ме научи да си се представям като малка част от тази земя, но част със значение. И ме научи да разчитам на себе си! Защото, когато изпаднеш в патова ситуация, колкото божества и ангели да призоваваш, не си ли помогнеш сам никой няма да те забележи даже! “Помогни си сам, за да ти помогне и Господ”. Клише. От библията. Но пък ужасно вярно.
Мила, Цвете! Имаш име на цвете. Голямо, високо, с огромен красив цвят. Но не се вживявай в ролята на цвете. Само името ти е такова. Живей без страх. Никой не може да те стъпче. Смелост ти трябва! Смелост да отхвърлиш всички подпори, огради, маркучи, които те поливат. Едно по едно! Събуди се утре сутринта и благодари на всички, които те обичат и са с теб. Усмихни се! И всеки ден махай по една подпора или част от нея. Всеки ден прави нещо сама, което до сега не си правила. И осъзнавай действията. Не се огорчавай, ако не можеш. Затвори очи и си представи, че го правиш по най-добрия за теб начин. Желание! Постоянство!
Движение да има. Защото, ако няма движение, няма живот. Нужно ни е това движение, за да съществуваме, а от там произлиза и самия живот. Без движение става блато. А страхът съществува само за този, който си стои вкъщи. И в блатото също.
Животът ни е твърде кратък и винаги ще има от какво да се страхуваме и ще има и какво да научим съответно, но трябва да се стремим да намерим най-правилното за нас и за света около нас.
Майка и дъщеря! Красиви и млади! Майките сме си майки за цял живот, но децата не ни принадлежат. Те са отделни личности със самостоятелен живот. Нека сами да правят избори и да носят отговорност за това. Доверие! Те могат. А ние можем само да сме зад техните решения и да мислим само красиви неща.
Мило, малко, пораснало момиче! Това е и твое решение! От какво се страхуваш? Давай смело. Дори и да сбъркаш не е фатално. Напротив даже е много добре за опита, който тепърва започваш да трупаш. Не използвайте диагнозата за извинение да стоите една до друга. Толкова си красива, талантлива и си късметлийка, че това ти се случва сега. Тъкмо ще започнеш съвсем добре и начисто, а не като мен и други “старчоци” да не искаш да си спомняш за годините, в които си живял със затворени очи и без осъзнаване и си се събудил чак след като камбаната те е ударила по главата. Скачай, момиче! Можеш сама! Просто бъди смела. И не се страхувай от страничните пътечки. Понякога там има невероятни неща. Кураж!
И ето една красива, индийска жена… Жизнерадостна, пълна с енергия за неща, които й харесват и доставят удоволствие. Но за тези, които не й харесват… не е лесно! Харесай нещата, които ти помагат. Върши ги любов и удоволствие, а не по принуда. Изграждай дисциплина! И повече тишина! По-малко бърборене. Стой в тишина и осъзнавай себе си. Осъзнай причините да ти се случват неприятните симптоми. От какво се страхуваш? Харесай се.
От какво се страхуваме всички? От всякакви неща. Но точно това са малките семенца, от които покълват големи проблеми. Особенно, ако ги торим с паника. Чувството за страх може да е градивно, защото то включва инстинкта за самосъхранение. Но ако се появи паниката, тя убива. Бързо, бавно – все едно. Убива. Осъзнаваме страховете един по един и ги започваме. Бавно, методично, с постоянство.
Сега разбрахте ли защо писмото е до всички. Защото, ако нещо съм видяла в някой то ми напомня за мен. Виждам се във вас. И вие се вижте в другите, в мен също. Искам да бъда вашето огледало.
И пак, простете ми за това, че нравоуча в повечето време. Знам, че някои от вас хич и не искат да ме чуят сега, но ще дойде време и ще се появи едно покълващо семенце, после още едно и така. Ще се движат и ще разпукат обвивката, в която сега сте ги сложили. И ще започнат да се движат нагоре. Ще растат. Ще живеят.
Сещате ли се за 5те отрови? Те тровят живота ни и са в голяма степен основните причини за дискомфорт и емоционални кризи:
Сравняване: не се сравнявайте с другите: вие сте това което сте и е излишно да се товарите с това дали сте като другите;
Очакване: недейте да ‘очаквате’ нещата да ви се случат. Всяко нещо има своя естествен ред, и каквото сте дали – такова ще получите. Очаквания може да имате, но те трябва да са реалистични;
Неприемане: приемете нещата и хората, такива каквито са. Никой и нищо няма да се промени защото вие го искате. Всеки следва своя път. Следвайте и вие своя, и част от него е да се научите да приемате…
Привързаност: не се привързвайте: независимо дали към материални обекти или хора. Това не значи да не обичате, или да се лишите от всичко материално, но недейте да му слугувате, защото така то ви поробва. Радвайте му се когато го имате, но знайте, че можете и без него.
Приемане на себе си прекалено насериозно: това мисля няма нужда от повече обяснения.
Аз само ще допълня, че за всяка отрова има антидот. Сега ще ви кажа аз пък някои от антидотите:
с ЛЮБОВ ще унищожите егоизма и черногледството
с РАДОСТ ще парирате тъгата и депресията
със СПОКОЙСТВИЕ ще изчезнат тревожността и страховете
ТЪРПЕНИЕТО ще направи на пух и прах гневът, фрустрацията и нетърпението
с ДОБРОНАМЕРЕНОСТ ще се преборите срещу грубостта и отхвърлянето
ДОВЕРИЕТО е най-добрия лек срещу желанието за контрол
Със СМИРЕНИЕ И ПРИЕМАНЕ – бой по главата на възгордяването, арогантността, фалша
И САМОКОНТРОЛА срещу загубата на такъв.
Имам да ви казвам още едно нещо. Ще ви разкрия още една тайна, която е основна за моята промяна и моята терапия, която бих нарекла успешна. Знаете доста за мен. Виждате ме каква съм тук и сега. Но имаше едно дълго време през, което бях гневна и страхлива, груба и нетърпелива, не вярваща в себе си и таланта си, тревожна и тъжна, сравнявах се с другите, завиждах. Не виждах изход. Бях в един тъмен коридор. Имаше врати, но не смеех да ги отворя. Предпочитах познатото зло, пред непознатото не знам какво. Толкова дълго стоях там, че от липсвата на свеж въздух и светлина се разболях. И когато въздуха съвсем не ми стигаше отворих вратата, през която се процеждаше светлина. Занулих брояча и тръгнах. И всичко започна да се случва някак лесно. Важното е да не стоите дълго в коридора или пък с пръст протегнат към брояча. Променях се ден след ден. И ПРОДЪЛЖАВАМ. Имам още много. Осъзнавам всичко и живея в движение. Без застои никъде.
Но. Най-голямото лекарство ми го даде един гуру в Индия. Срещнах го по пътя си. Нали сте чували, че не ти намираш Учителя си, а той теб. Когато си готов! Та спрях пред него. Застанах на колене и му се поклоних в знак на уважение. Той сложи ръка на главата ми и каза само две думи – КАРМА ЙОГА. Знаех какво означават, но не осъзнавах какво иска да ми каже. Но сега, години по-късно разбирам смисъла. Разбирам, че това ме изведе на повърхността. На свежия въздух при светлината и топлината на слънцето.
КАРМА ЙОГА е изкуството да правиш неща за другите. Но не насила. А с любов и отдаденост.
Хора! Всеки вярва в нещо – богове, религии, ангели. Без значение. Аз съм пратена при вас. Вие при мен. Намерете вашето призвание. И започнете от днес. И всяка усмивка, всяко озарено от радост лице, всяко благодарно сърце ще са вашите розови хапчета. Любов, истина, простота. Чудеса има! Ние сме чудеса! Животът е най-голямото чудо. Отворете сърцата си и предайте нататък…
1 Comment