– Учителю, какво трябва да направя, за да не се чувствам вечно недоволен и сърдит? Едни хора говорят прекалено много, други са невежи. Трети – равнодушни. Мразя лъжците и се дразня от клеветниците.
– Ами живей като цветята! – отговорил учителят.
– Какво означава да живея като цветята? – попитал ученикът.
– Погледни внимателно тези цветя – продължил учителят, сочейки туфа перуники в градината. – Те се раждат върху тор, но са чисти и ухаят. Извличат от вонящата пръст всичко полезно и здравословно за тях, но не позволяват на киселата почва да накърни свежестта на листенцата им. Редно е да се тревожиш от собствените си грехове, но не бива да допускаш чуждите пороци да те притесняват. Техните недостатъци са си техни, не твои. А след като не са твои, няма причина да се безпокоиш. Затова упражнявай умението да отхвърляш всичко лошо, идващо отвън. Това означава да живееш като цветята.
Откъс от книгата “Животът е приказка” на Жаума Солер и Мария Мерсе Конангла
назаем от Гнездото
