Скъпи приятели,
Днес поемам предизвикателството Ден на Колела – Предизвикателството. ….
Това е едно истинско предизвикателство лично за мен, защото се измъкнах от него преди 3 години. Спомням си един разговор с моите много добри приятели Иво и Дани, които когато бях в легло с отказали да работят крака, вместо да ме нахъсват, че ще се оправя ми зададоха директно въпроса…. “А ако останеш така!?!… ” … в този момент осъзнах, че животът продължава, дори да трябва да остана на колела!…
Сега поемам щафетата за ден … и в момента в който се качих в количката осъзнах две неща…. че страшно много ми се мрънка срещу неуредените… тротоари, транспорт, коли спиращи навсякъде… и какво ли още не… и второто, което осъзнах беше, че се огледах веднага да потърся някой да ми помогне….
Не мисля, че е голям проблем да изкарам ден, та дори и два в количка… но искам да се предизвикам с друго… искам да се предизвикам дали мога да през цялото време докато съм в количката да НЕ МРЪНКАМ и ДА НЕ СЕ ОПЛАКВАМ …
Лесно е когато си добре и здрав … когато можеш да минеш навсякъде да философстваш… лесно е да бъдеш духовен … … а като си вътре и не можеш да качиш тротоара сам … като асансьора на метрото е на 500 метра от другата страна … като тротоарите са мисия невъзможна… тогава КАКВО ПРАВИМ…
Не знам … ще разбера … ще пиша…
Утре с някои от вас ще се видим на практики … с други може да се видим ако искат… насреща съм …
ще пиша….
/ извинете ме ако стана твърде лично … но живота е лично предизвикателство за всеки един от нас /
Благодаря на Биляна Савова, че ме предизвика… !!!
