Този клип е част от кампанията “Силата е в теб” 2018. Благодаря на тези, които ме забелязаха и ме поканиха да участвам. Цялата кампания може да бъде следена в YouTube канала “Силата е в теб”
Заедно с него отново ще споделя една стара моя публикация, която винаги действа, включително и на мен, като “хапчето” за профилактика.
Благодаря на всички, които ежедневно ме провокирате и вдъхновявате!
ДА МИСЛИМ. ЗА СЕБЕ СИ. ПЪРВО.
Винаги съм оприличавала състоянието, в което изпадаме след като ни се случи нещо неприятно, като стоене в тъмен коридор. Патова и мрачна ситуация. Коридорът е място, в което няма прозорци, тъмно е и клаустрофобично тясно. И ако останем дълго време в коридора ще загубим представа за всичко – за времето, за живота, за това кои сме. Ще загубим и способност да виждаме. Ще закърнеят всичките ни сетива. Ще се скрием ли? Да. Но от какво? От страховете? О, не! Грешното място сме избрали. Те живеят там. В тъмното.
Но в коридора винаги има врати. И обикновено са няколко. Да постоиш малко на тъмно е отрезвително и ти дава уникален шанс да разбереш и усетиш светлината. Защото може да живееш уж добре, може да живееш уж на светлина, а всъщност да си в тъмния коридор и да не го осъзнаваш. Няма нищо по-лошо от това да живееш сиво. Да са ти сиви събужданията, да ти е сива храната, да са ти сиви дните… Това убива. Първо ни разболява и после ни убива. Бавно, но с постоянство и без компромиси. И идват проблемите, болестите, неудачите. Но не за да умрем, а за да се събудим. Но това го избираме сами.
Така стана с мен. Не искам да поучавам никой. Не искам да ви налагам моите мисли и да ви натоварвам с моите преживявания. Но искам да се събудите. Искам да живея в свят с будни и мислещи хора. Затова споделям. Защото искам на мен да ми е добре. А когато аз се чувствам добре, ще са добре децата ми, близките ми, приятелите ми и всички, които са около мен. Дори и съседите, които не познавам. Това е егоизъм, знам. Но здравословен. И се надявам да е заразен. Искам да се заразите с това, да мислите за себе си. Първо. Преди всичко останало.
Да се върнем обаче в коридора. Ще се опитам да ви опиша моя коридор. Бях там. И може би не толкова кратко, колкото ми се иска. Защото щом съм се разболяла от всички неща, които ме бяха застигнали означава, че съм живяла без светлина. В коридора освен врати, имам килер. Нали се сещате какво намерих в килера? Всички неща, от които съм искала да се отърва. Но вместо да ги унищожа и изхвърля, аз ги бях складирала там. И когато преди време, отворих врата на тази малка и тъмна стая, бях ужасена. Падна върху мен. Затрупа ме. И започнах да се справям с този багаж. Едно по едно. Вадех, разглеждах, унищожавах. Без милост и сантименти. Всеки път, когато изхвърлях по нещо, усещах лекота. Усещах свобода. И удовлетворение. Не става лесно, но начини има много. И това за мен беше изключително важно, за да продължа напред. Без багаж. Без нещата, които ме дърпат назад. И по същото време, когато започнах да си подреждам килера или иначе казано – приоритетите, видях и вратите. Зад една със сигурност усетих светлина, която се процеждаше през пролуките. Не се бавих изобщо. Отворих я и тръгнах.
Не си мислете, че днес всичко е наред и нямам своите си пропадания. От време на време пак попадам в коридора. И пак отварям килера. Още има неща за изхвърляне. И знам, че това е шанс да довърша започнатото. Да видя и другите врати. Да видя какво има и зад тях. И повярвайте, винаги има изненади. Не се страхувам, че ще сбъркам. Ако сбъркам то ми е за урок. И всеки урок ми помага да разбера и осъзная нещо ново и да продължа напред. А и контрастът между тъмнината и светлината е изключиелно важен и лечебен.
И още нещо, което е много важно: Не взимайте никой в тъмния коридор! Има хора около вас, които са готови на всичко, за да ви помогнат. Дори и да стоят заедно с вас, във вашата тъмнота. Но това е ужасния егоизъм. Да повличате и хората, които ви обичат най-много. Никой не ви е длъжен. Никой не е виновен, за това как се чувствате. Не казвам, че не трябва да има помощ и приятели, но трябва да е внимателно и разумно. И от двете страни. Без криворазбрана помощ. Без милост. Без манипулации.
Нося отговорност за това, аз да съм добре. Аз решавам какво да правя с живота и тялото си. Никой друг. Не искам някой да се чувства отговорен или виновен за това, което се случва с мен. И аз не се чувствам виновна за нищо. Най-малко за това, че някой не е добре. Но някак се чувствам длъжна да споделям. Защото искам по-добър свят – здрави и усмихнати хора, които мислят. Които носят отговорност за делата си. Които не стоят дълго в тъмните си коридори. Които не мрънкат, а знаят какво искат и го правят. И няма нищо страшно в търсенето на истината, дори и да сбъркаш. Не можеш да нараниш никой и никой не може да нарани теб. Всеки сам избира. И всичко започва от това да помислиш себе си. Първо. Да се харесаш, да се усмихнеш и да продължиш напред.
Щастието е нещо много крехко и си го държа сама, с моите си ръце. А в шепите ми има място само за едно щастие. Не мога да съхранявам и това на някой друг. Но знам, че щастлива ли съм аз, ще са щастливи всички около мен.
За да не забрави мозъкът ви да диша, мислете. Четете. Търсете.
Мисленето е самостоятелна дейност. Никой не трябва да мисли и решава вместо вас.
И накрая – Вие избирате какво да означават двете букви МС за вас.
Аз избрах: МОГА САМ
12 Comments
Благодаря за споделените мисли..
Самата аз стигнах до извода: че трябва преди всичко аз да бъда добре , за да бъдат добре всички хора по-край мен( децата ми, родители, сега вече и внуците ми)..преди повече от 10 години…аз не страдам от МС ..дъщеря ми се разболя 2001 година , на 16 години…
Пак ти благодаря… не бях видяла в своят коридор килер… забелязах го благодарение на теб ..
Добро утро, Наталия! Килера е много важен. И има много начини той да бъде разчистен – даване на прошка, медитация, рибъртинг, освобождаване от чувството за вина… Но най-важното е да поискаш да бъде разчистен. Да поискаш да се освободиш от багажа, който носиш. И не трябва да има страх. Когато се освободиш от нещо, което чувстваш, че е излишно, че те тнатоварва и пречи и усетиш с цялото си тяло лекота, значи е правилно. Не мисли за другите как ще се почустват. Това е техен проблем. Ти си важната. Всеки за себе си е важен и всеки решава сам за себе си. И между другото практиките на Луиз Хей са много добри да започнеш. Прекрасен ден!
Как да забравя, ЧЕ МОЖЕ ДА ОСАКАТЕЯ?
Може утре да ме блъсне трамвая. Трябва ли това да ме спира да искам да живея? И аз може да осакатея. Всеки може. Затова живей днес и сега! Утре е загадка.
Може би си прочела вече, че когато ме диагностицираха ми казаха много убедено, че с прогреса, който наблюдават ще съм осакатяла, както ти казваш, след 2 години. Много ми стана смешно, защото те хем нищо не знаят, хем са много убедени. Лекарите имам предвид. И аз тогава наистина се засмях и им казах, че това просто няма как да ми го казват, ей така, само за да ме скапят психически и си тръгнах без никакво намерение да се връщам. Вярвам само на 2% от лекарите. И съм истински благодарна, че най-важния лекар, с който съдбата ме сблъска беше такъв – истински, честен и мислещ.
Та така, минаха 8 години, преживях какви ли не пристъпи, кризи, житейски драми и всякакви стряскащи неща, но нито за миг не съм си мислела, че няма да мога сама да справя. Имам подкрепата на много хора и тя ми помага много. Но когато някой е мрънкащ, депресиран, негативно настроен по цял ден и най-важното – не полага никакви, ама никакви, дори и минимални усилия да се промени, никой не иска да е близо до него, пък камо ли да му помага. Така, че усмихни се и погледни през прозореца. Виж нещата, които имаш днес и които те правят щастлива. Истинска загуба на време е да се опиташ да видиш нещо в бъдещето и да подчиниш днешния ден на лошото очакване и предчуствие.
Права си, днес си купих деанксит. Като не мога сама да се справя, ще започна с това! Ако някой може друго да ми препоръча, нека каже!
Вместо антидепресанти, бих препоръчал високи дози витамин Д, упражнения, медитация… Това са неща, за които имат доказателства, че помагат при депресия, а още по-важното е, че помагат и за овладяване на МС!
Всичко това е описано чудесно в книгата, която ми стана Библия за справяне с МС. Ето и работещ линк към книгата: https://drive.google.com/open?id=0B8EQx52F_p9_QWhkRllyTjJfck0&authuser=0
Благодаря, Андрей. Би ли дал фейсбук профила ти?
Съжалявам, но не го ползвам. Ако искаш, пиши ми на popo_roro@abv.bg.
Ще го разчистя, благодаря…. не съм се сетила даже за него…а го има.. няма как да няма този багаж.